— Иначе ли? Какво искате да кажете?
— Ами щото тези пленници нали трябва мъкнем с ние и големи неприятности ще са в последствие.
— Мисля, че ще е тъкмо обратното.
— За кво?
— Защото по отношение на улед аярите те могат да ни бъдат много полезни.
— Тогава да ми кажете с любезност, в кво таз полза състои се, която с пълна благонадежност не проумявам.
— Улед аярите са отказали да плащат данъка на глава. По какъв начин се изплаща или събира този данък?
— Племето наброява толкоз и толкоз души и събира толкоз коне, говеда, камили, овце и кози.
— Значи данъкът се плаща в добитък. През пролетта не паднаха никакви дъждове и по време на последвалата суша измряха безброй животни. Стадата оредяха и не един и двама заможни номади се превърнаха в бедняци. Ако не искаме да грабят и плячкосват, тези хора трябва да живеят от стадата си. Но ето че сега те са принудени да мизерстват. Хранили са надеждата, че заради сушата пашата Мохамед ас Садок ще им опрости за тази година данъка или поне ще го намали, ала той не го направи. От оределите си стада хората ще трябва да заплатят пълния размер на данъка и следователно ще изпаднат в още по-голяма беда. Това ги е озлобило. Ето че сега ние идваме, за да им вземем със сила онова, което са отказали да дадат. Това ще ги докара до отчаяние. А аз съм убеден, че те биха платили данъка си, ако не бяха сполетени от толкова тежки загуби. Не сте ли на същото мнение?
— Дотам и аз съм също! — кимна той.
— Те не могат да го платят, без да изпаднат в още по-бедствено положение и затова ще се бранят до последна капка кръв. Улед аярите ни превъзхождат по числеността на войните. Ако ни победят, ще бъдем принудени да се върнем покрити с позор. А това не бива да се случва.
— Невъзможно да се понесе тоз позор, затуй по-добре да умрем с оръжие в ръка.
— Съвсем правилно! Но нека предположим, че победим. Тогава ще осъдим цялото племе на пълна нищета. Гладът ще го стопи, а каквото той пощади, ще бъде отнесено от болести и епидемии. Така ли да стане?
— С неудоволствие. Но що да не се случи и изселение на племето към области, дето стадата с намерени пасища ще получат пак сила, лой и месо?
— Искате да кажете аярите да се преселят, да отидат да потърсят хубави пасища, за да се умножат животните в стадата им. Но в такъв случай те ще поемат към Алжир, а може дори да прехвърлят границата на Триполитания. Така пашата ще ги загуби и никога повече няма да получи от тях данък. Това ли желаете?
— Или никога или пак не!
— Значи не искате улед аярите да бъдат победени!
Той не ми отговори веднага. Напълно слисан Крюгер Бей втренчи поглед в мен и смутено каза:
— Туй да искам не мога ни да проумея, ни да схвана.
— Знам едно средство, с което да дам възможност на улед аярите да платят своя данък, без да понесат щети. Просто ще го съберат от улед аюните.
— Улед аюните? И как?
— Улед аюните са много по-богати от улед аярите. Те по-лесно могат да понесат известни загуби. Като плених техния вожд и неговите тринайсет придружители, аз преследвах двойна цел. Първо, исках да го накажа за убийството и второ, така в ръцете ми попадна силен коз, който можем да изиграем в полза на улед аярите!
— Не забравяйте, че те имат кръвно отмъщение към улед аюните! Няма да ни е трудно да установим колко хора са избили едните от племето на другите и за тези убийства улед аюните ще трябва да платят кръвнина. Имаме възможност да ги принудим, понеже техният шейх се намира в ръцете ни.
След тези думи лицето на Крюгер Бей просия. Въпреки възрастта си малко оставаше да подскочи от радост.
— Алхамдулиллях! Да благодарим на Аллаха за таз безценна мисъл и за таз несравнима хитрост, дето сте я измъдрили! Вий сте безценна личност! На вас мойто приятелство! На това можете да се осланяте от време на време.
Той ми разтърси ръцете, а аз го попитах:
— Значи вече не ме упреквате за пленяването на шейха?
— Нито не, нито никога!
— Тогава Ви моля да наредите да го докарат тук заедно с неговите хора! Нека го поразпитаме! А аз си имам с него и лични сметки за уреждане. Неведнъж ме нарече куче и му се заканих, че ще го накажа. Ще получи хубава порция бой.
— Бой? Знайте ли, че свободен бедуин измива позор от бой само с кръвта и страшно отмъщава на живот и смърт?
— Знам го много добре. Но той трябва да бъде наказан не само заради обидата да ме нарече «куче», но и за своята безсърдечност и садистичност, с които се е отнесъл по направо сатанински начин към една беззащитна жена и клетото й дете. Казах му, че ще си получи наказанието още преди вечерната молитва, а каквото кажа, това трябва да стане. Ако не го разрешите, ще наредя зад гърба Ви да го насинят от глава до пети.