— Щом Ваше твърд решение, че той или зад мой гръб или пред него бъде набит, тогаз веднага и намясто бъде изпълнено за Ваша угода.
След като се разпореди да му докарат пленниците, Крюгер Бей се разположи пред шатрата, която бе издигната специално за него. Аз трябваше да седна от едната му страна, а пък Винету и Емъри — от другата.
Когато войниците научиха, че Повелителя на войската ще разговаря с пленниците, те се стекоха да гледат. Офицерите образуваха широк полукръг около нас. Скоро доведоха шейха на улед аюните заедно с неговите хора. Той познаваше Крюгер Бей и го поздрави с лек поклон. Свободният бедуин е на мнение, че може да гледа пренебрежително на чиновниците или пък на войниците на пашата, защото те служат на чужда воля. Обаче при полковника той бе сбъркал адреса. Крюгер Бей му се сопна:
— Ти кой си?
— Нали ме познаваш! — предизвикателно отвърна шейхът.
— Мислех си, че те познавам, но твоят величествен поздрав ми подсказа, че съм се заблудил. Ти да не си Негово Великолепие великият султан на Стамбул, халифът на всички правоверни?
— Не — отговори шейхът, който не знаеше накъде биеше полковникът с въпросите си.
— Защо ме поздрави така, сякаш си султан, към чийто светъл лик нямам право да вдигна поглед? Искам да чуя кой си ти?
— Аз съм Фарад ал Асуад, върховният шейх на всички улед аюни.
— Аха, така значи! Аллах ми отваря очите, за да те позная. И така, ти не си нищо повече от един аюн и все пак не скланяш глава, за да поздравиш както подобава Повелителя на войската на пашата, когото, дано Аллах дари с хиляда години живот. Ще наредя да ти превият врата!
— Господарю, аз съм свободен аюн!
— Убиец си ти!
— Не съм убиец, а кръвен отмъстител, а това никого не засяга. Ние сме свободни мъже, имаме си своите собствени закони, по които живеем. Плащаме на пашата данъците си, които сме му обещали. Но друго не бива да иска от нас, останалото не е негова работа.
— Ти много добре знаеш правата си и аз няма да ти ги оспорвам, но изглежда не си запознат със задълженията си. В мое лице виждаш представител на пашата и в мое лице ти трябва да го уважаваш и почиташ. Сега ще наредя да ви отведат двайсет крачки назад, а после пак ще се приближите и ще ме поздравите както подобава! Иначе Ви чака бастонадата!
— Само да си посмял! — избухна чернобрадият. — Ние сме свободни мъже!
— Свободни сте в пустинята, но когато се намирате при пашата или при мен, сте само поданици. Хайде, отстъпете назад!
Те разбраха, че Крюгер Бей не се шегува и се отдалечиха на двайсетина крачки. После пак се приближиха и поздравиха като направиха ниски поклони и сложиха дясната си длан първо на челото, а след това на устата и гърдите. Въпреки това Повелителя на войската грубо им викна:
— А къде остана поздрава «селям»? Да не онемяхте?
— Селям алейкум! — поздрави шейхът. — Аллах да удължи живота ти и да те дари с радостите на рая!
— Селям алейкум! Аллах да удължи живота ти и да те дари с радостите на рая! — в един глас повториха неговите тринайсет придружители.
— Алейкум селям! — кратко отвърна Крюгер Бей. — Как попаднахте тук?
— Докараха ни принудително, — отговори шейхът — защото наказахме една жена на улед аярите, с които живеем в кървава вражда.
— Кой ви принуди да дойдете?
— Тримата мъже, които седят от двете ти страни.
— Нали сте четиринайсет души? Как можеш да кажеш подобно нещо без лицето ти да се изчерви?
— Няма причина да се изчервяваме, защото тези мъже са в съюз с шейтана. Той им е направил такива пушки, срещу които не могат да излязат и сто войни.
— Те не са в никакъв съюз с дявола, а са богобоязливи люде, но са и храбри мъже, победили вече в не един бой.
— Тогава ти още не ги познаваш. А на нас ни казаха кои са.
— Е, кои са те?
— Единият от тях е немче, другият е ингилиз, а третият — амирикани. И тримата са неверници, които ще отидат в ада. Какво търсят те в нашата страна? Кой им дава правото да се намесват в работите ни? Тези кучета ни…
— Чакай! — заплашително го прекъсна полковникът. — Не ги обиждай, понеже са мои приятели и гости!
А после с един съвсем друг, странно любезен тон, продължи:
— Живеете в кървава вражда с улед аярите, нали? Откога?
— Почти от две години.
— Сега съм тръгнал на поход, за да се бия срещу тях. Следователно те са мои врагове също както са и ваши.
— Знаем и се надяваме, че заради това ще се отнасяш към нас приятелски.
— А кой понесе повече загуби, та да живеете сега в кръвно отмъщение, вие или те?