— Бастонададжията — с готовност му отговорих. — Ще упражни службата си върху теб.
— Аз… аз ли… трябва да получа стоте удара? Човече! Гяурино!
— Мълчи ти казвам, иначе ударите ще станат сто и петдесет!
— Знаеш ли, че това ще ти струва живота?
— Не дрънкай! Днес те видях, колко си опасен. Бастонаджи, можеш да започваш!
— Силно ли?
— Изпълни дълга си, но не искам да умре!
— Тогава ще остане жив, но нека Аллах ме пази да изпитвам някога блаженството, което ще го накарам да почувствува сега! Съблечете го!
Свалиха хаика на шейха и му развързаха ръцете. После ги изпънаха настрани и ги вързаха здраво за копията, държани от двама войници. Други двама го хванаха за краката, четиримата дръпнаха едновременно и след миг шейхът се озова проснат по корем на земята.
— Готови сме, о, господарю! — доложи бастонададжията като си избра една пръчка от снопа, който държеше в лявата си ръка.
— Тогава започвай! — кимнах аз.
Но бастонадата не започна веднага. Очите на всички се бяха втренчили в стария Селям. Той широко разтвори ръце и патетично поде:
— Бисми-лахи ’р рахмани ’р рахим. Йа раб, йа даим. Големи и многобройни са греховете на този свят и сърцата на злодеите са закоравели. Ала справедливостта е будна и наказанието не дреме. О, Аллах, о, Мохамед, о, всички вие халифи! Чуйте правоверни, вие благочестиви любимци на благодетелта, стоте свещени имена на онзи, който няма нито един грях и представлява вечната справедливост и възмездие! Чуйте ги, но не се вслушвайте в стенанията и воплите на този червей, чиито грехове ще бъдат ей сега изписани върху кожата на безбожния му гръб! Аллах! О, Милостиви! О, Състрадателни! О, Царю!
Тези три думи бяха придружени от първите три удара. След това бавно последваха едно подир друго и останалите имена. При «О» бастонададжията замахваше, а при следващата сричка ударът се стоварваше върху гърба на шейха. Той лежеше като мъртъв. Стискаше здраво зъби и не издаваше никакъв звук. Ала на петнайстото име от устата му се разнесе стон, а при седемнайстото вече започна да крещи, повтаряйки имената:
— О, Бащице… о, Победителю… о, Всезнаещи… о, Разтърсващи… о, Разпростиращи…!
Този човек напълно бе заслужил своите сто удара, ала сцената ми беше непоносимо противна и след като получи шейсет удара, наредих да престанат и да го отведат настрани. Душевната болка, която му бях нанесъл, беше поне също толкова силна, колкото и телесната. Можех да бъда сигурен, че в негово лице си бях създал яростен неприятел.
Елатех дойде при мен, за да ми благодари за наказанието, което беше получил нейният мъчител. Тя не знаеше, че беше тайно наблюдавана. Все пак не беше изключено, макар и не от неблагодарност да избяга и ако се натъкнеше на войни от нейното племе, без да иска с приказките си да ни издаде.
Овреме си легнахме да спим, защото пътят ни на следващия ден през уара постепенно щеше да става все по-труден и по-опасен колкото повече се приближавахме до онези развалини, където предполагахме, че се намират неприятелите ни, обсадили нашите хора.
Трета глава
Юда Искариотски
На другата сутрин станахме рано, закусихме, нахранихме конете и камилите след което се отправихме на път. В последния момент Винету се приближи яздейки към мен и каза:
— Нека моя брат ме последва, искам да му покажа нещо.
— Нещо хубаво?
— Вероятно, лошо.
— Ах! Какво?
— Винету, както моя брат знае винаги е нащрек по навик, дори и когато това не е необходимо. Яздех около лагера, когато забелязах следа, която събуди у мен подозрение.
Той ме поведе на югоизток и там ние видяхме в пясъка между каменните блокове човешка следа, която идваше от нашия лагер. Ние я последвахме и достигнахме до място зад голяма скала, където се е срещнал с някого. Другият е бил на кон. Те са разговаряли дълго един с друг.
Следата беше на около осем часа и срещата се е състояла около полунощ. Ние я проследихме. Тя водеше без прекъсване на югоизток, оттам където идвахме. Това до известна степен ни успокои и ние се върнахме след половин час, за да настигнем другарите си.
Естествено ние споделихме нашите наблюдения само с Крюгер Бей и Емъри. Имахме си причини за това. Първият не им обърна внимание и не се разтревожи, но другият се отнесе сериозно към тях. Емъри се осведоми:
— Ездачът не е бил вероятно в лагера, когато сме спали?
— Не.
— Значи е имал причини да не се мярка насам. А който не бива да се мярка пред очите ни, той сигурно ни е враг.
— А който в късна доба тайно разговаря с наш неприятел, е предател. Значи между нас има предател — добавих аз.