— Хай’ала салат, хай ’ала’л фелах. Ас салат хер мин ен ном — ставайте за молитва, ставайте за спасение. Молитвата е по-добра от съня!
Беше станало толкова светло, че можехме да виждаме на значително по-голямо разстояние. Бързо се втурнах в прохода и стигнах дотам, докъдето нямаше защо да се опасявам, че е възможно да ме забележат. Още предишния ден бях разбрал, че проломът продължава в почти права посока.
Недалеч от мен се намираха конете. Зад тях лежаха пленените войници. Не бяха вързани, но ги охраняваха двайсетина въоръжени улед аяри. После следваше свободно пространство, отвъд което започваше самият бивак. Всички хора, които виждах пред себе си, бяха коленичили и се молеха включително пленниците и техните пазачи. Побързах да се върна и да взема трийсет души.
— Пазете пълна тишина! — наредих им аз. — Пред нас има двайсетина пазачи. Повалете ги с прикладите! После незабавно хуквате обратно!
С бързи крачки навлязохме в прохода. Гласът на човека, който пръв казваше молитвата, се сменяше с хора на останалите, които повтаряха думите подир него. Ето че стигнахме до конете. Хората ми тичешком ги заобиколиха или пък се промъкнаха между тях и с високо вдигнати приклади всички се нахвърлихме върху пазачите. От уплаха те сякаш се вкамениха. Следваха удар подир удар. Двама или трима се окопитиха и със силни викове избягаха. Другите бяха повалени на земята.
— Ставайте, хора! — извиках на пленниците. — Свободни сте. Бързо при конете! Хванете колкото можете от тях за юздите и после излезте от прохода на открито, където ви очакват вашите освободители!
Всеки се хвърли на гърба на някое от животните като взе в ръка и юздите на други един-два коня. След кратък безпорядък всичко живо се втурна към южния изход. Ала откъм лагера долетяха гневни викове. Улед аярите грабнаха оръжията си и крещейки, се втурнаха подир избягалите пленници, но те бяха вече с конете на открито в равнината. Не бяха въоръжени и на първо време трябваше да останат по-назад. С останалите аз се придвижих напред. Образувайки множество редици, ние изпълнихме цялата ширина на прохода и дадохме един предупредителен залп във въздуха. Тогава връхлитащите бедуини отстъпиха назад. Уплахата им бе толкова силна, че отначало не знаеха какво да правят. След малко се разнесе гласът на техния шейх. Той наложи порядък във всеобщия хаос и поведе хората си към северния вход. Но след малко те и там също бяха посрещнати с изстрели, а и отгоре от скалите от двете страни на пролома засвяткаха дулата на пушки. Теснината се изпълни от яростните викове и жалните вопли на улед аярите. Те отстъпиха и от този вход и се скупчиха в средата на клисурата. Тогава изпратих при тях един лейтенант. Той размаха кърпа в знак, че идва при мен като парламентьор. Накарах го да помоли шейха да дойде при мен, давайки му обещанието, че по всяко време необезпокоявано ще може да се върне при хората си. Обаче трябваше да заповяда на своите улед аяри до завръщането му да се въздържат от всякакви враждебни действия.
Видях как пратеникът изчезна сред тълпата на враговете ни. Изминаха около десетина минути, когато те му направиха път и той отново се появи. Редом с него крачеше шейхът. И така, той ми имаше доверие и вярваше, че ще спазя обещанието си. От учтивост излязох да го посрещна на известно разстояние, сложих и двете си длани върху гърдите и се поклоних с думите:
— Бъди ни добре дошъл, о шейх на улед аярите! Вчера, когато все още бях твой пленник, ти не пожела да ме изслушаш и затова си тръгнах от бивака ти, за да те помоля сега като свободен човек да разговаряш с мен.
Той също се поклони и каза:
— Поздравявам те! Предложил си ми свободно да дойда и да се върна, а ще спазиш ли обещанието си?
— Да, можеш да си тръгнеш когато пожелаеш, защото ти нося мир.
— Но в замяна искаш данъци!
— Не.
— Така ли? — учуди се той. — Не идвате ли при нас като врагове, за да вземете насила всичко, което е останало от стадата ни?
— Обещали сте на пашата Мохамед ас Садок да си платите данъка, но не сте удържали на думата си. Негово право е насила да вземе онова, което сте отказали да му дадете. Така че ще бъдете принудени да го платите. Но аз съм твой приятел и ще ти кажа как можеш да изплатиш данъка, без да е необходимо да се лишиш и от една-единствена глава добитък от вашите стада. Имай добрината да седнеш до мен и ще чуеш какво предложение ще ти направя!
— Думите ти ухаят като балсам. Земята, на която седиш, ще отмори и моето тяло.