— Аллах се е смилил над жената. Той ме доведе при нея и аз я изрових. А после плених Фарад ал Асуад.
— Фарад ал Асуад ли? Кой се казва така? Защото сигурно нямаш предвид шейха на улед аюните!
— Защо не?
— Защото това би било за мен най-голямата радост и блаженство, ала за мен няма вече блажени радости. И освен това защото този шейх няма да се остави да го пленят толкова лесно.
— Ами! Значи ти го смяташ за някой храбър мъж, а? Но аз го видях в съвсем друга светлина. С мен имаше само двама души. И ние тримата заловихме шейха Фарад ал Асуад заедно с други тринайсет аюни. На всичко отгоре те бяха въоръжени и яздеха великолепни коне.
При тези думи той бързо стана от молитвеното чердже и ликуващо извика:
— О, Аллах, Аллах, благодаря ти! Ето че всичко се оправя!
Това, че са били четиринайсет и са били пленени от трима мъже, ми удължава живота с няколко години. Какъв позор… какъв позор! Ефендина, кажи ми, какво направи с кучетата, след като ти паднаха в ръцете! Уби ли ги?
— Не. Все още са живи, вързани са и се намират при мен.
— Какво ще правиш с тях? Кажи ми… бързо ми кажи! Кажи-речи той трепереше от желание час по-скоро да чуе отговора ми.
— Ще ти ги предам.
— Едва що бях изрекъл тези думи, когато шейхът сграбчи ръцете ми и попита като почти изкрещя от вълнение:
— Наистина ли… наистина ли?
— Ще ти ги предам, но само ако изпълниш условията, които ти поставих преди малко.
— Ще ги изпълня, ще ги изпълня! О, Аллах, о, Мохамед! В ръцете ще ни паднат четиринайсет улед аюни и самият им шейх е сред тях! Ще можем да утолим жаждата си за отмъщение. Ще пролеем кръвта им и…
— Чакай! — прекъснах аз възторжените му думи. — Не бива да се посяга на живота им!
— Какво? — попита той съвсем слисан. — Имаме да отмъщаваме за шестнайсет убийства, в ръцете ни ще паднат четиринайсет смъртни врагове и въпреки всичко искаш да се откажем от отмъщението си? Всички жители на тази страна ще ни се смеят и ще ни смятат за хора, които нямат чувство за чест, защото допускат да ги обиждат и избиват.
— Не, никой няма да твърди подобно нещо за вас, понеже ще се разчуе, че сте се отказали да убиете враговете си само заради кръвнината.
— Ефенди, това е такава обида, с която едва ли ще можем да се съгласим!
— Така ли! Е, тогава за нищо на света няма да ви предам улед аюните.
— Но ти забравяш, че в такъв случай и аз няма да изпълня твоите желания.
— Нищо не забравям. Но ти забравяш, че се намирате в ръцете ни. Триста войници са застанали от двете страни на този проход. А стотина мъже са се разположили горе по височината. Вие не можете да ги достигнете с куршумите си, ала те могат да ви застрелят един по един. Нужно е само да дам един-единствен знак и зад вас и над вас ще затрещят всички пушки. Как можете да ни се противопоставите?
Близо минута той гледа мрачно пред себе си, а после отговори:
— Никак! Бяхме непредпазливи. Не биваше да оставаме в тази теснина.
— Е да, искахте тук да ни заловите, а ето че самите вие попаднахте в този капан. Нямам толкова много време, за да разсея съмненията ти с безполезни думи. Давам ти пет минути да вземеш решение. И тъй запомни добре: искам да освободиш англичанина и Повелителя на войската. Освен това ще върнете всичко, каквото сте взели както от тях двамата така и от мен! Настоявам още да ни предадете колагасъ Калаф бен Урик. В замяна ще получиш от мен четиринайсетте улед аюни, но при условие, че се съгласите да ви се заплати кръвнината. Освен това ще ви пусна да излезете от прохода и ще се погрижа да сключите изгоден мир с пашата.
— На когото ще трябва да платим данъка, така ли?
— Разбира се. Оправдавам го, че не желае да се откаже от него, защото той е една част от неговите приходи.
— Но данъкът е много висок за нас! Стадата ни ще трябва първо да се съвземат.
— Ти пак забравяш кръвнината от хиляда и шестстотин женски камили, от които ще можете да платите данъка си.
— Аллах е велик! Хиляда и шестстотин женски камили! Това наистина е далеч повече, отколкото имаме да плащаме на пашата. Значителен брой от животните ще останат за нас и ще могат да увеличат оределите ни стада.
— Да. Виждаш, че ви мисля само доброто. И тъй като жената на име Елатех е любимка на племето ви, тя ще бъде обезщетена за страха и мъченията, които е изтърпяла. Тя е бедна, но аз й обещах да я направя имотна. Улед аюните ще трябва да й дадат също сто женски камили.
— Ефенди, добрината ти е голяма, а ръцете ти носят благословия на всеки, до когото се докоснат! Но така камилите ще станат хиляда и седемстотин! Та това е страшно голяма цифра!