— Ефенди, благодаря ти за този удар! — каза шейхът.
— Така ти се защити срещу смъртоносния нож. Ако те беше улучил, нямаше да удържа обещанието си, че тук ще си на сигурно място, а това щеше да покрие посивялата ми глава с незаличим позор. Мъртъв ли е?
Въпросът му бе отправен към неколцината улед аяри, които се бяха навели над Мелтън.
— Не се помръдва, ала изглежда още е жив — гласеше отговорът.
— Тогава вържете ръцете и краката му, за да не направи някоя още по-голяма беля когато дойде на себе си! А ти, о ефендина, влез в шатрата ми където ще намериш повелителя на войската.
Възползвах се от подканата му и открих Крюгер Бей вързан за забит в земята кол.
— Вас тук, Вас! — извика той зарадвано. — Мислех си, че и вий сте били кат’ мен привързан с въжета.
— Както виждате съм свободен и ей сега ще развържа и Вас.
— Слава Богу! Тогаз на Вас може би не бивало се гледа изобщо на завързан човек, а?
— О, напротив! Аз също бях пленник, но избягах. След като го освободих, аз му разказах набързо най-необходимото. Той ме изслуша с напрегнат интерес, който се удвои когато му обясних какви предложения бях направил на шейха. Когато свърших, в смайването си той възкликна:
— Машаллах! Що за човек сте Вий!
— Какво искате да кажете? Съгласен ли сте с мен или не?
— Също тъй да, както и никога не!
— Това ме радва. Бях убеден, че постъпвам напълно във вашия дух. Значи няма да искате от улед аярите нищо повече от онова, което аз им поисках и ще разрешите да получат всичко, каквото им обещах, така ли?
— Съвсем съгласен!
— Добре, тогава елате да излезем! Навън ще се съберат старейшините и ще ме чакат. Или може би ще искате да им говорите?
— Зарад’ моя ранг и сан, щото съм натоварен с представителството на пашата, предпочитание имам да говоря сам на тях.
Излязохме от шатрата, пред която старейшините бяха насядали в кръг. Те не се учудиха ни най-малко щом видяха, че съм развързал Повелителя на войската и охотно му направиха път когато той се накани да влезе в кръга им.
Всички улед аяри се бяха струпали наоколо, за да задоволят любопитството си, но стояха на почтително разстояние. Бедуините отдават на подобен съвет възможно най-голяма почит и не един от нашите неулегнали младежи биха могли да вземат пример от тези неуки хора.
Както винаги когато не си служеше с родния си немски език речта на Крюгер Бей беше направо образец на ораторското изкуство. Той потвърди всичко, каквото бях обещал на шейха и когато свърши, понечи да се оттегли, за да даде възможност на джема да обсъди чутото, обаче шейхът се изправи и каза:
— О, господарю, думите ти бяха като розите, които с аромата си, подмладяват сърцето. Ти искаш да се отдалечиш, за да можем да се съвещаваме? Не е необходимо. Защо ни е такова съвещание? Съгласен съм с всяка твоя дума и подканям всички мои съплеменници да направят същото. Онзи, който има нещо да възрази, нека надигне глас!
Никой не се обади.
— Нека станат всички, които одобряват казаното от Повелителя на войската!
Нито един бедуин не остана седнал.
После шейхът отново се изкачи на висок камък и със силен глас съобщи на своите хора какво споразумение бяхме постигнали. Надигна се всеобщо ликуване. Трябваше да стисна стотици ръце и навсякъде виждах сияещи от благодарност лица.
Първото нещо, което предприех, беше естествено да освободя и Емъри. Той беше чул олелията, силните гласове и така разбрал, че се е случило нещо важно. Но и през ум не му минало, че може да е сключен мир. И затова толкова по-голямо беше удивлението му, когато ме видя да влизам в неговата шатра, за да го развържа.
Това беше първата последица от сключения мир, а втората беше, че ни върнаха оръжията както и всичко друго, което ни бяха взели.
Поисках да ми кажат къде се намира колагасъ. Бяха го завлекли в неговата шатра и там го бяха вързали. Когато влязох вътре, забелязах, че очите му са отворени, но той незабавно ги затвори и се престори, че е в безсъзнание, само за да избегне подигравките ми. Беше плюл кръв и беше загубил два зъба, едно доказателство, че ударът с приклада в никакъв случай не е бил нежна милувка. Убедих се, че не му е възможно да се освободи и излязох навън.
Беше постигнато съгласие улед аярите да напуснат теснината и да издигнат бивака си навън на открито. Но преди това, сключването на мир трябваше да се извърши с всички формалности, което според изискванията щеше да стане с припяването на свещената фатиха, както и на някои други молитви. За тази цел бе достатъчно и присъствието на Крюгер Бей и на Емъри. Аз предпочетох да си спестя скучната церемония и отидох при моите войници, за да им съобщя за споразумението ни.