После се метнах на коня и поех право през пролома и минавайки през тълпата на доскорошните ни врагове, се насочих към северния край на прохода, където беше заел позиция първият ни ескадрон. Хората се учудиха немалко когато ме видяха да се задавам откъм неприятелския лагер, разбира се и те посрещнаха с радост вестта, която им занесох.
Както вече споменах, бях предполагал, че Винету ще се намира при тази войскова част и скоро се оказа, че наистина е така. Преди още да успея да си отворя устата той се приближи до мен и ме попита:
— Моят брат е сключил мир с войните на улед аярите, нали?
— Да. Всичко мина добре и не проляхме нито капка кръв.
Това го дължа само на теб, моя брат.
— Винету не е заслужил никакви благодарности, защото моят брат Шарли би направил същото за мен. А не съществуваше и никаква опасност, не бях вързан здраво и всеки момент можех да изчезна. Какво стана с убиеца и предателя Томас Мелтън?
— Лежи вързан в шатрата си. Улед аярите ще напуснат прохода и ще построят лагера си тук. Ние ще останем съвсем наблизо и ще свикаме всичките си войскови части на едно място.
Офицерът, който командваше този ескадрон, изпрати вестоносци и половин час по-късно цялата наша конница се събра при северната страна на планината. Не след дълго плененият доскоро ескадрон на Мелтън получи от бедуините своите коне и оръжия.
Беше станало вече четири часа по местното време, а по западноевропейското — около десет часа сутринта, когато церемонията по сключването на мира свърши. Начело с шейха си, с Крюгер Бей и Емъри улед аярите излязоха на коне от теснината и бяха поздравени с три залпа от едно поделение на нашата конница. В отговор те също изстреляха пушките си. Емъри се беше погрижил за пренасянето на Колагасъ Мелтън. Тъй като негодникът не можеше повече да се преструва, че е в безсъзнание, реши да си сложи друга маска. Външният му вид беше ужасен. Ако лицето му бе разранено още от миналия ден при двукратното му падане на земята, то сега към всичко това се прибавяха и последиците от моя удар с приклад. Вярно че с него му бяха избити само два зъба, но след време и долната му челюст се беше подула също както преди това и горната. Изглежда и езикът му беше пострадал. Съвсем скоро го установих и със слуха си, тъй като негодникът бе доведен при мен и шейхът ми го предаде с всички формалности, както се предвиждаше в условията на вече сключения мир. Шейхът каза няколко кратки думи, ала разгневеният Мелтън му крясна:
— Какво? Предаваш ме в ръцете на този човек?
— Принуден съм — отвърна бедуинът — това е едното от условията на сключения мир.
— Но нали ми обеща свободата?! Ако не си изпълниш обещанието, значи си позорен лъжец и безчестен предател!
Всъщност той беше прав. Сигурно същото си каза и шейхът, защото само така можех да си обясня спокойствието, с което той посрещна тази обида. Впрочем и без друго шейхът нямаше да може да вземе думата, понеже след като Мелтън млъкна, ядосаният Крюгер Бей веднага му кресна:
— Негоднико, какво дръзна да кажеш? Дръзна да говориш за лъжи и предателство, а? Укоряваш шейха, че като твой съюзник не е постъпил почтено към теб. Ами аз какво бях за теб? Нима само съюзник? Бях твой благодетел, твой закрилник, твой приятел. Отнасях се към теб като към свой син! И как ми се отплати? От Тунис ме подмами тук да вляза в този капан. За това ще наредя да те обесят. Махнете го този Юда оттук!
— Чакай! — помолих го аз. — Ако гледаш на него като на твой пленник, ще трябва да заявя, че имам по-стари права над него!
— Но те не са по-големи от моите!
— Възможно е, но трябва да го разпитам за много важни неща.
— Няма да ти преча.
— Добре! Тогава те моля само да наредиш да го вържат тъй здраво и толкова добре да го охраняват, че да му е абсолютно невъзможно да избяга.
— Не се тревожи! Това куче няма да ми офейка. Можеш да си сигурен. Стегнете по-яко ръцете и краката му, а после го вържете за забит в земята кол!
Заповедта беше отправена към стария Селям и той побърза да я изпълни. Тогава шейхът Мубир бен Зафа се обърна към Крюгер Бей с думите:
— Господарю, имаш право като наричаш това куче Юда Искариотски. И аз го нарекох вече така.
— А имаше ли някакъв повод? И към тебе ли се е отнесъл безчестно?
— Мен не може да излъже. Но той предаде теб. Ти беше мой враг. Ти дойде да воюваш срещу нас. Затова се съгласих с предложението му да те пленим. Беше ми много изгодно, ала не ми пречеше да го смятам за истински Юда и да го презирам с цялото си сърце. Но той постъпи по същия начин и с един друг човек.