Той не каза нищо, не ни и погледна. Аз продължих:
— Първият въпрос е: кой беше онзи чужденец, който те придружаваше по пътя от Тунис дотук?
И този път той не отговори. Ето защо наредих на единия от войниците:
— Доведи бастонададжията! Нека възвърне способността на този човек да говори!
Тогава Мелтън бързо обърна глава към мене и изкрещя:
— Посмей само да заповядаш да ме бият!
— Pshaw, я не ставай смешен! Всеки твой отказ да говориш ще ти носи по десет удара върху всяко от голите ти стъпала. И така, кой беше чужденецът, за когото току-що попитах?
Той ми хвърли такъв продължителен поглед, сякаш искаше да прочете мислите ми, а после изръмжа:
— Какво толкова те интересува този човек?
— За мен той има голямо значение!
— Искаш да ми поставиш някаква уловка! Нали те познавам! Кой знае какви ли намерения и планове витаят сега в главата ти!
— С удоволствие ще ти кажа. Имам намерение да наредя да те бичуват в случай, че не желаеш да ми отговаряш. И така, кой е чужденецът?
Бастонададжията стоеше в очакване на знак от мен. Затова Мелтън предпочете да отговори:
— Той е мой син.
— Твой син ли? А-а! Много странно! А не си ли го представил на улед аярите за твой приятел?
— Нима синът не е приятел? Нима е нужно тези диваци да знаят всичко?
— Хмм! Наистина че си е твоя работа как ще наричаш сина си. Но той внезапно изчезна, къде ли е сега?
— Я не се преструвай! Много добре знаеш, че умря.
— Но как така на сина ти му хрумна злощастната мисъл да се самоубие?
— Беше уморен от живота!
— И синът ти идва от Америка в Тунис само за да се самоубие? Искал е да ти даде възможност да присъстваш ли? Струва ми се, че е хранил към теб някаква неимоверно нежна любов!
— Подигравай се, подигравай се! Какво съм виновен, че на такива меланхолици могат да им хрумнат толкова глупави мисли!?
— Но както изглежда не те е еня кой знае колко много.
— Поне не ти личи да си опечален. Ала все пак ти съчувствам за този тъжен случай. Чух, че се е застрелял в твое присъствие, а?
— Да, със своя револвер.
— Не е ли с твоя?
— Я стига глупави шеги! Аз нямам такова оръжие. Един туниски колагасъ не носи револвер.
— Но как е могъл синът ти да стреля с револвера? Та той беше ранен и не бе в състояние да си служи с ръката.
— Тъй като ти всичко знаеш, сигурно си научил, че е била ранена само лявата му ръка.
— Аха! Надявам се ти си онаследил мъртвеца, а? Той отново ме изгледа изпитателно, за да се опита да разбере накъде бия. След като повторих въпроса си, негодникът отговори:
— Естествено, ако имаш предвид това, че взех всичко, каквото моят син носеше със себе си.
— Това ме радва, защото ми се иска да поогледам наследството. И понеже си възпрепятстван да бръкнеш в джобовете си, ще ти спестя усилията като го направя вместо теб.
— Направи го!
Тези думи бяха изречени с гневен тон, но както ми се стори в гласа му ясно долових също подигравка и злорадство.
Изпразних джобовете му, претърсих и всичките му дрехи. Нищо не можеше да ми убегне от окото и все пак намерих само негови вещи. Нямаше нищо друго, което можеше да е било собственост на Смол Хънтър.
— Що за физиономия си направил, любезни ми сър? — присмя ми се той. — Ако можеше да се погледнеш в някое огледало, сигурно щеше да се закълнеш, че имаш най-одухотвореното изражение на лицето в целия свят. А аз глупакът винаги съм те смятал за най-големия тъпак! Виждаш, как човек може да се заблуди!
Той беше забелязал моето разочарование. Аз се стегнах и с тон, по който не си личеше киселото ми настроение, казах:
— Значи това е всичко, което притежаваш и каквото е имал в себе си твоят син, а?
— Да — кимна ми той, дружелюбно ухилен.
— Тогава ви съжалявам и двамата! Един туниски колагасъ не би трябвало да е такъв голтак като теб, а и синът ти изглежда не е спестил кой знае колко много.
— Да спести ли? Че къде? При кого?
— При Смол Хънтър.
— The devil! — сепна се той. — Смол Хънтър! Какво знаеш за Смол Хънтър?
— Че е един приятен млад мастър, който си прави удоволствието да опознава Ориента.
— Ориента ли?
— Да. Той има и един спътник, който също като него е умен и духовит млад човек. Ако не се лъжа името му е Джонатан Мелтън.
— Нищо не разбирам.
— Кажи-речи същото мога да твърдя и за себе си. Мислех си, че Смол Хънтър и Джонатан Мелтън се намират в Египет, а ей на тук за свое учудване узнавам, че Джонатан се е застрелял пред очите ти.
Той отново ми отправи един от онези свои продължителни погледи. Изглежда вече се досещаше, че не се намирах по тези места случайно, а знаех за плановете му повече, отколкото можеше да му е приятно.