— Няма да си лягам и ще те чакам — викна тя подир него в коридора.
До клуба „Веселба“ имаше най-малко две мили и по пътя Том си спомняше как в дните на своята слава (веднъж бе спечелил шампионата в тежка категория за Нови Южен Уелс) отиваше на състезанията с файтон и как в повечето случаи някой, който залагаше по много пари за него, плащаше файтона и отиваше заедно с него. Сега Томи Бърно и онзи янки, негърът Джак Джонсън, се возят с леки коли. А той върви пеша! А пък знае, че да изминеш две мили пеша, не е най-добрата подготовка за боксова среща. Той е стар, а хората не са много благосклонни към старите. Не го бива вече за нищо освен за обща работа, но счупеният нос и подутото ухо му постилат зле дори и там. Том изпита съжаление, че не е научил някой занаят. В края на краищата така щеше да бъде по-добре. Но никой не му бе казал това, а дълбоко в душата си Том съзнаваше, че и да бяха му го казали, нямаше да послуша. Всичко беше толкова лесно. Много пари… напрегнати, славни срещи… продължителни почивки и безделие помежду… свита от разпалени ласкатели, потупвания по гърба, ръкостискания, контета, готови да го почерпят по чашка заради удоволствието да поприказват пет минутки с него… и целият блясък: бясно крещящите зрители, вихреният край, думите на съдията „Печели! Кинг!“, името му в спортните колони на вестниците на другата сутрин…
Това беше живот! Но сега, след като прехвърля дълго тези мисли в бавноподвижния си ум, му стана ясно, че тогава е премахвал от пътя си именно старците. Той е бил изгряващата Младост, а те — залязващата Старост. Нищо чудно, че е било лесно — вените им са били подути, ставите — смазани, а костите уморени от безбройните срещи, останали зад гърба им. Спомни си как в Ръш Кътърс Бей бе победил в осемнадесетия рунд стария Стоушър Бил и как старият Бил бе плакал след това в съблекалнята като малко дете. Може би старият Бил бе закъснял с наема. Може би е имал у дома си жена и две деца. А може в същия този ден Бил да е копнял за къс месо., Бил не пожела да му отстъпи в боя и той жестоко го натупа. Сега, след като изпита всичко това върху собствения си гръб, Том разбираше, че онази вечер преди двадесет години Стоушър Бил е залагал на нещо много по-голямо, отколкото младият Том Кинг който се биеше за слава и лесна печалба. Нищо чудно, че Стоушър Бил плака след това в съблекалнята.
Да, изглежда, че на всекиго му е отреден само определен брой срещи. Такъв е железният закон на играта. На едного може да са му отредени стотина тежки срещи, на друг — само двадесет; на всеки, в зависимост от телосложението и жилавостта на мишците, е отреден определен брой и щом попълни този брой, свършено е с него. Да, на него са му били отредени повече срещи, отколкото на мнозина други,? и той имаше зад гърба си много повече от падащия му се дял от тежки, съсипващи срещи — такива, които напрягат до спукване сърцето и белите дробове, лишават кръвоносните съдове от тяхната еластичност и превръщат в твърди възли гладките и гъвкави мишци на Младостта, похабяват нервите и издръжливостта и изморяват мозъка и костите с прекалено напъване и пресилена упоритост. Да, Том бе издържал повече от всички други. От старите му съперници на ринга не бе останал вече никой. Той беше последен от старата гвардия. Видял бе поражението на всички, а някои дължаха поражението си на самия него.
Бяха го слагали да се бие със старите и един подир друг той ги помиташе от пътя си и се смееше, когато те, както старият Стоушър Бил, плачеха в съблекалните. А сега сам той е стар и с него изпитват младежите. Например този тип Сандъл Дориъл от Нова Зеландия, след като поставил там рекорд. Но в Австралия никой нищо не знае за него и затова го слагат да се бие със стария Том Кинг. Ако Сандъл се представи добре, ще го пуснат да се бие с по-силни противници и ще му определят по-голямо възнаграждение; ето защо със сигурност може да се каже, че той ще се бие ожесточено. В този бой може да спечели всичко — пари, известност, кариера; а Том Кинг е побелял стар дръвник, който му прегражда пътя към славата и богатството. Том от своя страна не може да спечели нищо повече от тридесет лири, за да се разплати с хазаина, бакалина и другите търговци. И докато Том Кинг бавно премисляше всичко това, в тромавото му въображение изникна образът на Младостта, на всепобеждаващата Младост, която се издига ликуваща и несъкрушима, с:
гъвкави мишци и свилена кожа, със сърце и бели дробове, които никога не знаят умора — Младостта,, която се смее над всяко пестене на сили. Да, Младостта е безмилостна. Тя унищожава старите и не си дава сметка, че с това унищожава себе си. Тя разширява кръвоносните си съдове, премазва ставите си и на свой ред бива унищожена от Младостта, Защото Младостта е вечно млада. Старее само Старостта.