На улица „Касълри“ Том зави наляво и след три
——
Немезида — древногръцка богиня на справедливата отплата, на отмъщението или на възмездието. Б. пр.
пресечки стигна във „Веселба“. Тълпа от струпали се пред вратата улични хлапета почтително му направи път и Том чу едно от тях да казва на друго:
— Ето го! Това е Том Кинг!
Вътре, като вървеше към съблекалнята, той се сблъска със секретаря, млад мъж с проницателен поглед и хитро изражение, който се ръкува с него.
— Как се чувствуваш, Том? — попита секретарят.
— Здрав като бик — отговори Кинг, макар да знаеше, че лъже и че ако имаше една лира, още сега щеше да я даде за хубав къс месо.
Когато, последван от секундантите си, излезе от съблекалнята и се запъти по прохода към квадратния ринг в центъра на залата, сред тълпата избухнаха приветствия и ръкопляскания. Том се кланяше наляво и надясно, макар познатите му лица да бяха малко. Повечето бяха лица на хора, които не са били още родени, когато е жънал първите си лаври на квадратния ринг. Том леко скочи на издигнатата платформа, промуши се през въжетата, отиде в своя ъгъл и седна на сгъваемото столче. Джак Бол, съдията, се приближи и му стисна ръка. Бол бе свършил кариерата си боксьор и отпреди повече от десет години не се съгласяваше да излезе на ринга. Кинг се зарадва, че Бол ще му бъде съдия. И двамата бяха от старите. Ако си позволи със Съндъл нещо не съвсем по правилата, Том знаеше, че Бол положително няма да му държи сметка.
Един подир друг на ринга се покатерваха млади, начеващи боксьори от тежка категория и съдията ги представяше на зрителите. В същото време той обявяваше и техните предложения.
— Младият Пронто от Северен Сидней кани победителя на бой н залага петдесет лири — съобщи съдията.
Зрителите заръкопляскаха, след това заръкоплЯскаха отново, когато и Сандъл скочи през въжетата и седна в своя ъгъл. Том Кинг с любопитство го загледа през ринга — нали само след няколко минути те ще се срещнат в безпощаден двубой и всеки от тях ще напряга сетните си сили да бие другия до безсъзнание. Но не можеше да види почти нищо, понеже Сандъл, както и самият Том, носеше панталони и фланела върху трикото. Лицето му беше силно и хубаво, увенчано с къдрави руси коси, а дебелият мускулест врат подсказваше великолепно тяло.
Младият Пронто отиде в единия ъгъл, сетне в другия, стисна ръка на противниците и слезе от ринга. Предложенията продължаваха. Младостта не преставаше да се провира между въжетата — неизвестната, но ненаситна Младост — и високо заявяваше на човечеството, че е готова да премери сили и умение с победителя. Преди няколко години, в апогея на неговата непобедимост, тези предварителни подробности щяха да се видят на Том Кинг забавни и отегчителни. Ала сега той седеше като омагьосан, без да има сили да прогони видението на Младостта от очите си. Винаги бе имало младежи да се издигат в бокса, да се провират през въжетата и да кряскат предизвикателните си покани; и винаги бе имало старци, които трябваше да им отстъпят мястото си. Младите градяха успехите си върху телата на старите; те все прииждаха, все нови и нови младежи — ненаситната и несломима Младост, — изместваха старите, сами се състаряваха и се плъзгаха по същото надолнище, а зад тях непрекъснато ги избутваше и напираше вечната Младост — новите деца, изпълнени с живот, които тласкаха надолу по-старите, зад тях други деца и тъй до края на летоброенето — Младост, която налага своята воля и никога не ще умре.
Кинг хвърли поглед към журналистическата ложа и кимна на Морган от „Спортсмън“ и на Корбет от „Рефъри“. След това протегна ръце и Сид Съливан и Чарли Бейтс, негови секунданти, нахлузиха ръкавиците му и здраво ги завързаха, внимателно наблюдавани от един от секундантите на Сандъл, който първо щателно прегледа бинтовете на пръстите на Кинг. Един от неговите секунданти бе отишъл със същата задача в ъгъла на Сандъл. Секундантите на Сандъл свалиха панталоните му, а след като той се изправи, смъкнаха и фланелата. Том Кинг погледна и видя въплъщението на Младостта — широки гърди, жилаво тяло, с мишци, които играеха и мърдаха като живи под бялата атлазена кожа. Цялата снага на Сандъл трептеше от живот и Том Кинг разбра, че това е живот, чиято свежест още никога не е просмуквала през порите си болката от дългите схватки, за които Младостта плаща своята дан и от които излиза вече не толкова млада, колкото е била при влизането.
Двамата мъже се запътиха един към друг и когато гонгът прозвуча и секундантите се измъкнаха шумно от ринга заедно със сгъваемите столчета, те си стиснаха ръце и заеха позиция. И веднага, като някакъв механизъм от стомана и пружини, балансиран от чувствителен спусък, Сандъл подскочи на пръзти, оттели се назад и пак подскочи напред, отправи ляв удар в очите, десен в ребрата, изплъзна се от контраудара на противника си, отстъпи леко встрани и заплашително пристъпи отново напред.