Поведе я за ръка. Двамата тръгнаха, вкусваха пробуждането на света, газеха калта, събираха нежни стръкове, за да им смучат сока, гледаха се и се усмихваха без думи, докато стигнаха до една далечна ливада. Слънцето надничаше над вулкана, но денят още не се беше донастанил и земята се прозяваше. Педро й направи знак да легне и да пази тишина. Запълзяха към едни храсталаци, заобиколиха ги набързо и тогава Бланка я видя. Красива светложълта кобила раждаше сама на хълма. Спотаили се, затаили дъх, децата я гледаха как пъхти и се напъва, докато се появи главата на жребчето, а после, дълго след това, цялото му тяло. Кончето тупна на земята, майката го заблиза, докато то стана чисто и лъскаво като намазано с восък дърво, и току го побутваше с муцуна, за да се опита да стане. Жребчето се помъчи да се изправи, но крехките му крака на новородено се подгъваха, то остана да лежи и само гледаше майка си с безпомощен вид, докато тя цвилеше за поздрав на утринното слънце. Бланка почувствува как щастието напира в гърдите й и бликва на сълзи от очите й.
— Когато порасна, ще се омъжа за тебе и ще живеем тук, в „Трите Марии“ — прошепна тя.
Педро се загледа в нея с тъжен старчески израз и поклати глава отрицателно. Все още беше много по дете от нея, но вече знаеше мястото си под слънцето. Знаеше и друго — че ще обича това момиче, докато е жив, че тази утрин ще се запечата в паметта му и че ще бъде последното, което ще види в смъртния си час.
Цяло лято те се люшкаха между детството, което все още ги задържаше, и пробудата на мъжа и на жената. На моменти тичаха като малчугани, гонеха кокошките и плашеха кравите, наливаха се с току-що издоено, още топло мляко и им ставаха мустаци от пяна, задигаха хляба, едва изваден от пещта, катереха се по дърветата да правят къщички от клони. Друг път се криеха в най-затулените горски гъсталаци, гласяха легла от шума, играеха на женени и се галеха до изтощение. Не бяха загубили невинността си, та се събличаха, без да проявяват любопитство един към друг, и се къпеха голи в реката, както го бяха правили винаги, цамбуркаха се в студената вода и се оставяха течението да ги носи над огладените камъни по дъното. Ала имаше неща, които вече не правеха заедно, както преди. Научиха се да се срамуват донякъде един от друг. Вече не се състезаваха кой ще изпишка по-голяма локвичка и Бланка не му спомена за онази тъмна материя, която й цапаше пликчетата веднъж в месеца. Без никой да им го внушава, разбраха, че не бива близостта им да се набива в очите на останалите. Когато Бланка се обличаше като госпожица и сядаше следобед на терасата да пие лимонада със семейството си, Педро Трети я гледаше отдалеч и не пристъпваше. Започнаха да се крият, за да могат да играят. Пред възрастните престанаха да се държат за ръце и страняха един от друг, за да не привличат вниманието им. Бавачката си отдъхна с облекчение, но Клара започна да ги наблюдава по-внимателно.