Но тя нямаше време да мисли за хищника. И да плуваше, и да не плуваше, течението все я влечеше настрана от сушата. Мина половин час и акулата стана по-смела. Разбрала, че старицата не представлява опасност, тя започна да стеснява кръговете, да идва по-близо и дръзко я заглеждаше, когато се плъзгаше край нея. Наури беше сигурна, че рано или късно акулата ще събере достатъчно смелост да се хвърли върху нея. И реши да действува първа. Съзнаваше, че това е отчаяна постъпка. Беше стара, сама в морето, изтощена от гладуване и лишения; въпреки всичко трябваше да изпревари този морски тигър и да го нападне първа. Старицата продължаваше да плува и да изчаква удобен миг. Най-после акулата бавно мина само на осем стъпки от нея. Наури се спусна неочаквано към хищника, сякаш искаше да го нападне. Той бясно плесна с опашка, хукна да бяга, закачи старата с грапавата си кожа и одра ръката й от лакътя до рамото. Плуваше бързо, във все по-широки кръгове, и най-сетне изчезна.
В изкопана в пясъка дупка, покрита с парчета, покривна ламарина, лежаха Мапуи и Тефара и се караха.
— Ако беше направил, както ти казвах — за хиляден път се нахвърляше върху него Тефара, — ако беше скрил бисера и не беше разправял на никого., сега щеше да го имаш.
— Нали Хуру-Хуру беше до мене, когато отворих раковината… не ти ли го казах вече много, много и много пъти?
— А сега няма да си имаме къща. Раул ми рече днес, че ако ти не си бил продал бисера на Торики….
— Не съм му го продавал. Торики ме ограби.
— … че ако не си бил продал бисера, той щял да ти даде пет хиляди френски долара, което прави десет хиляди чилийски долара.
— Говорил е с майка си — обясни Мапуи. — Тя разбира от бисери.
— А сега бисерът е загубен — изплака Тефара.
— С него се изплатих на Торики. Все едно, че съм взел хиляда и двеста долара.
— Торики е умрял — извика жена му. — Никой, не е чул нито дума за неговата шхуна. Тя е потънала като „Аораи“ и „Хира“. Ще ти плати ли Торики тристата долара, които беше обещал. Не, защото Торики е умрял. Ако не бе намерил бисера, щеше ли сега да дължиш на Торики хиляда и двеста долара? Не, защото Торики е умрял, а на мъртвец не можеш да платиш.
— Но Леви не е платил на Торики — забеляза. Мапуи. — Дал му е само парче хартия, срещу което щели да му дадат парите в Папеете; а сега Леви е умрял и не може да плати; и Торики е мъртъв, и хартията е загинала с него, а бисерът е загинал с Леви. Ти си права, Тефара. Загубих бисера и не получих нищо за него. Хайде сега да спим.
Изведнъж той вдигна ръка и се ослуша. Отвън долиташе звук, сякаш някой дишаше тежко и мъчително. Нечия ръка опипваше рогозката, която служеше за врата.
— Кой е? — извика Мапуи.
— Наури — отговори отвън един глас. — Можете ли ми каза къде е моят син Мапуи?
Тефара изпищя и се хвана за ръката на мъжа си.
— Призрак! — избъбра тя. — Призрак!
Мапуи прежълтя. Той се притисна страхливо към жена си.
— Добра жено — заговори Мапуи със заекване, като се мъчеше да преправи гласа си, — познавам добре сина ти. Той живее на източната страна на лагуната.
Отвън се чу въздишка. Мапуи почувствува облекчение. Излъгал бе призрака.
— А откъде идваш, добра жено? — запита той.
— От морето — прозвуча печалният отговор.
— Знаех си аз! Знаех си! — записка Тефара и се заклати назад-напред.
— Откога Тефара спи в чужда къща? — запита гласът на Наури пред рогозката.
Мапуи изгледа уплашено и укорно жена си. Гласът й ги бе издал.
— И откога Мапуи, моят син, се е отрекъл от старата си майка? — продължаваше гласът.
— Не, не, не съм… Мапуи не се е отрекъл от тебе — провикна се той. — Аз не съм Мапуи. Той е на източния край на лагуната, та нали ти казах!
Наури седна на постилките и се разплака. Рогозката започна да се клати.
— Какво правиш? — попита Мапуи.
— Влизам вътре — рече гласът на Наури.
Единият край на рогозката се повдигна. Тефара се помъчи да се скрие под одеялото, но Мапуи се държеше за нея. Трябваше да се държи за нещо. Дърпайки се един друг, разтреперани, с тракащи зъби, и двамата гледаха опулено повдигащата се рогозка. И видяха Наури, от която струеше морска вода, без аху, да пропълзява вътре. Те се претърколиха по-далеч от нея и се сбиха за одеялото на Нгагура, с което искаха да си покрият главите.