Агата Кристи
Къщата на славеите
— Довиждане, скъпи.
— Довиждане, любов моя.
Аликс Мартин стоеше облегната на малката груба порта и наблюдаваше отдалечаващата се по пътя за селото фигура на съпруга си.
Той стигна до един завой и се скри от погледа й, но Аликс продължи да стои в същото положение, като разсеяно приглади един кичур от буйната си кестенява коса, паднал върху лицето й. Погледът й беше замечтано отправен в далечината.
Аликс Мартин не беше красива, нито дори хубавичка, ако искаме да сме точни. Но лицето й, лице на жена вече не в първа младост, беше лъчезарно и с толкова омекотени черти, че бившите й колеги от времето, когато работеше, едва ли биха я познали. Госпожица Аликс Кинг беше спретната и делова, с малко резки маниери. Правеше впечатление на способна и пряма млада жена.
Училището, което бе завършила, не бе първокласно. В продължение на петнадесет години, от осемнадесет до тридесет и три годишна възраст, тя се издържаше сама (а цели седем години издържаше и майка си, която беше инвалид), работейки като стенограф. Борбата за съществуване беше причина да загрубеят меките момичешки черти на лицето й.
Наистина имаше една любовна история — малко особена — с колегата й чиновник Дик Уиндифорд. С присъщата си женственост Аликс винаги беше знаела, без да го показва, че не му е безразлична. Външно бяха приятели. Нищо повече. С малката си заплата Дик трудно успяваше да плаща за обучението на по-малкия си брат. За момента не можеше да мисли за женитба.
После, внезапно и по най-неочакван за момичето начин, дойде избавлението от ежедневната работа. Почина една нейна далечна братовчедка, която остави на Аликс парите си — няколко хиляди лири, достатъчни, за да й носят по няколкостотин на година. За Аликс това означаваше свобода, живот, независимост. Сега с Дик нямаше нужда да чакат повече.
Но Дик реагира по неочакван начин. Никога не беше говорил на Аликс за любовта си. Сега изглеждаше по-малко склонен от когато и да било да го направи. Избягваше я, стана мрачен и унил. Аликс бързо разбра истината. Беше се превърнала в жена с приличен доход. Чувствителността и гордостта му пречеха да поиска ръката й.
От това тя не започна да го харесва по-малко и дори обмисляше дали сама да не направи първата стъпка, когато за втори път й се случи нещо неочаквано.
Срещна Джералд Мартин в дома на своя приятелка. Той лудо се влюби в нея и след седмица бяха сгодени. Аликс винаги беше смятала, че не е от хората, които лесно се влюбват, но сега съвсем се увлече.
Неволно беше намерила начин да предизвика бившия си любовник. Дик Уиндифорд дойде при нея, заекващ от ярост и гняв.
— Този мъж ти е съвсем чужд! Не знаеш нищо за него!
— Знам, че го обичам.
— Как можеш да разбереш това само за седмица?
— Не на всеки са необходими единадесет години, за да разбере, че обича едно момиче! — извика сърдито Аликс.
Лицето му побледня.
— Аз те обичам, откакто те срещнах. Мислех, че и ти ме обичаш.
Аликс постъпи честно и призна:
— И аз мислех същото. Но това беше защото не знаех какво е любов.
Тогава Дик отново избухна. Молби, настоявания, дори заплахи — заплахи към мъжа, който го беше изместил. Аликс се удиви от вулкана, бушуващ зад сдържаната външност на човека, който мислеше, че познава толкова добре.
В тази слънчева утрин, както стоеше облегната на вратата на къщата, мислите й се върнаха към този разговор. Омъжена от месец, тя беше идилично щастлива. И все пак при краткото отсъствие на съпруга си, който бе всичко за нея, в безоблачното й щастие се мерна сянка на безпокойство. Причината за това безпокойство беше Дик Уиндифорд.
След сватбата си три пъти сънува един и същи сън. Обстановката беше различна, но най-важните факти — винаги еднакви. Тя вижда съпруга си, проснат мъртъв. Дик Уиндифорд, надвесен над него, а тя ясно и определено знае, че неговата ръка е нанесла фаталния удар.
Но имаше и нещо още по-ужасно, което усещаше едва когато се събудеше, защото в съня то изглеждаше съвсем естествено и неизбежно. Тя, Аликс Мартин бе доволна, че съпругът й бе мъртъв. Протяга ръце към убиеца и му благодари. Сънят винаги свършваше по един и същи начин — тя бе в прегръдките на Дик Уиндифорд.
Не беше споменала нищо на съпруга си, но сънят тайно я тревожеше повече, отколкото искаше да си признае. Дали не бе предупреждение? Предупреждение, свързано с Дик Уиндифорд?
Острият звук на телефонния звънец, идващ от къщата, изтръгна Аликс от мислите й. Тя влезе вътре и вдигна слушалката. Изведнъж се олюля и се подпря с ръка на стената.
— Кой казвате се обажда?
— Аликс, какво става с гласа ти? Не мога да те позная. Дик е.