Настъпи дълго мълчание, толкова напрегнато, че дори моят безчувствен скалп настръхна.
При първия звук, който наруши тишината, подскочих, сякаш гръмна пистолет. А гласът беше тих и доста спокоен.
Англичанинът проговори уверено, победоносно и аз си отдъхнах.
— Първо ще разкараме старците — нареди той. — Хук, ти се заемаш с госта. Вържи го здраво, през това време аз ще прибера акциите и до половин час — да ни няма.
Порталните завеси се разтвориха и в стаята влезе Хук, навъсен, с позеленели от яд лунички на пребледнялото му лице. Насочи срещу мен пищов и грубо каза на Куеърови:
— Викат ви.
Те станаха и отидоха оттатък.
Хук отстъпи към вратата и без да отмества дулото от мен, смъкна плюшеното въже от тежките завеси. После мина зад гърба ми и ме върза здраво за стола, ръцете към облегалките за ръце, краката към дървените му крака, тялото към седалката и облегалката и накрая запуши устата ми с края на добре натъпкана възглавничка.
Тъкмо привърши да ме обработва и се дръпна назад да ме огледа хубаво, външната врата тихо се хлопна и на горния етаж затрополиха леки стъпки.
Хук погледна към тавана и във воднистите му очи проблеснаха хитри огънчета.
— Елвира! — извика той тихо.
Порталната завеса се изду, сякаш някой я избута, и напевният женски глас се обади:
— Какво има?
— Ела тук.
— Ааа, не. Той ще…
— Абе майната му! — изръмжа Хук. — Ела, като ти казвам!
Тя влезе и постепенно изплува в светлия кръг на високия лампион. Беше двайсетгодишна, стройна и гъвкава, облечена за излизане, но с шапка в ръка. Гъсти огненочервени коси ограждаха бялото й лице. Сивите й очи като че ли раздалечени, за да изглежда доверчива, а не да я разхубавяват, ме гледаха присмехулно. Червените й устни също бяха разтегнати в усмивка и разкриваха острите върхове на ситни, хищни зъбки. Беше красива като Дявола и двойно по-опасна.
Надсмиваше ми се, защото представлявах жалка гледка — як мъжага, овързан с червено плюшено въже и захапал зелена възглавничка. Тя се обърна към грозника.
— Какво искаш?
Той сниши глас и крадешком погледна нагоре, където тихите стъпки не спираха да кръстосват напред-назад.
— Какво ще кажеш да му скроим номер?
Очите й с цвят на дим станаха сериозни и пресметливи.
— Той държи сто хиляди и една трета от тях са мои. Да не искаш да ги изпусна ей-така?
— Дума да не става! А ако пипнем стоте бона?
— Как?
— Аз си знам как, душко. Ти само кажи: идваш ли с мен, ако стане работата? Знаеш, че ще те гледам като писано яйце.
Тя се усмихна презрително, така поне ми се стори, но на него май му хареса.
— Има си хас да не ме гледаш. Но не можем да избягаме с мангизите, ако не го пречукаш. Познавам го добре! Не тръгвам с нищо негово, докато не се уверя, че няма да дойде да си го поиска обратно.
Хук облиза устни и се заоглежда без причина. Явно не му се щеше да си има работа със собственика на британския акцент. Но желанието му за момичето надви страха.
— Добре! — изръмжа той. — Ще го направя! Но да се разберем. Пречукам ли го, идваш с мен, нали?
Тя вдигна ръка.
— Заклевам се.
И онзи тъпанар взе, че й повярва. Мутрата му се зачерви и засия от щастие, пое дълбоко въздух и изпъна рамене. На негово място и аз щях да й повярвам - всички правим такива грешки понякога, — но макар и овързан като денк, знаех, че е по-добре с такива кукли да не се играе. Тази беше по-опасна от пет кила тротил! Лошо му се пишеше на Хук!
— Значи така… — започна той, но изведнъж си глътна езика.
Зад портала се чуха стъпки.
Гласът на англичанина проехтя заплашително:
— Това вече на нищо не прилича! За малко да изляза, и всичко се обърква. Елвира, какво те прихвана да се показваш пред детектива?
В сивите й очи проблесна страх, но му отговори безгрижно:
— Да не прежълтееш съвсем. Нежното ти вратле ще оцелее и без да се пазиш толкова.
Завесите на портала се разтвориха и аз извих глава, колкото можах, да зърна човека, благодарение на когото все още дишах. Беше нисък шишко, с палто и шапка, в едната си ръка носеше светлокафява пътна чанта.
Лампата освети лицето му и видях, че е китаец. Дребен, дебел китаец, облечен в английски стил, безупречен като акцента му.
— Работата не е в цвета — рече той и чак сега разбрах нейната подигравка. — Тук става дума за обикновен разум.