Лари му се усмихваше и умираше от удоволствие. Джуд му показа с жестове да отвори. Прозорецът на предната дясна врата се спусна бавно със свистене.
— Кажи? — попита Лари невинно.
— Те са ни приятелки.
— Може би, но са твои приятелки.
Джуд се обърна към Дона.
— Трябва да го очаровате.
Тя се наведе. Когато очите им бяха на едно ниво, каза:
— Казвам се Дона Хейс — подаде ръката си през прозореца.
Лари я пое, здрависа се бързо и се усмихна напрегнато.
— Признайте си, че сте репортер.
— Работя като туристически агент в една компания.
— Не е вярно.
— Вярно е.
— Така е — потвърди Санди.
— Тебе никой не те пита — отговори й грубо Лари.
Санди започна да се киска.
— А тя коя е?
— Това е Санди, дъщеря ми.
— Дъщеря, значи? Тогава сте омъжена?
— Вече не съм.
— Ааа! Значи сте феминистка!
Санди се обърна, като се смееше неистово.
— Не обичате ли феминистките? — попита го Дона.
— Само с кетчуп — отвърна той.
Когато Дона се засмя, ъгълчетата на устата на Лари започнаха да потръпват от прикрита радост.
— Предполагам… — той преглътна. — Предполагам, че ще бъда изгонен на задната седалка с госпожица Кис-кис — после отключи вратата и излезе от колата.
Дона се качи в колата. Настани се бързо по средата на предната седалка.
— Госпожица Кис-кис може да се разположи сама отзад.
— Най-сетне истинска дама! Запознах се с истинска дама! — Лари седна до нея.
Тя отключи вратата на Джуд, докато Лари се пресягаше да отключи задната врата.
— Накъде сме? — попита Лари, тупайки се по краката.
— Към „Уелкъм Ин“ — каза Джуд. — Ще изпием по нещо и ще обядваме.
— Великолепно! Купон! Обичам купоните — той погледна през рамо. — Не обичате ли купоните, г-це Кис-кис?
— Намирам ги за очарователни — отговори Санди и избухна в нов пристъп на истеричен смях.
Докато минаваха покрай бензиностанцията „Шеврон“, Санди извика:
— Ето я нашата кола!
— Повредена ли е? — попита Лари.
Дона каза:
— Снощи имахме малко произшествие.
— Надявам се, че не е нещо сериозно.
— Просто няколко драскотини.
— Искате ли да спра? — попита Джуд.
— Да, ако обичате.
Спря пред бензиностанцията. Лари излезе от колата, за да мине Дона. След това се качи обратно и затвори вратата.
— Предполагам, че една жена много лесно може да разглоби една кола — каза Лари, като оглеждаше момичето. — Майка ти как успя да го направи?
Джуд не чу отговора на момичето. Цялото му внимание бе погълнато от Дона — от начина, по който слънцето си играеше с буйната й кестенява коса, от вътрешната извивка на гърба и закръглените половини на дупето й, които мърдаха под джинсите, докато вървеше. Пред канцеларията тя се спря с един мъж, облечен в работен комбинезон и самодоволна усмивка. Приказваха. Дона застана на левия си крак и пъхна ръка в задния си джоб. Кимна с глава. С грациозно завъртане последва мъжа до колата, където той отвори предния капак и поклати глава.
Джуд гледаше как косата й се спусна надолу, от едната страна на лицето, докато се навеждаше за да погледне под капака. Изправи се, като продължаваше да говори.
— Аууу — чу той гласа на Санди.
Мъжът затвори капака на колата.
Дона му говореше и кимаше, докато онзи говореше. Тя пъхна и двете си ръце в предните джобове и застана отново на левия си крак. След това се завъртя. Отправи се с големи крачки към колата на Джуд, сви рамене, направи физиономия да изрази негодувание и се усмихна.
Лари излезе, за да я пусне да мине.
— Ами — каза тя на Джуд — все още има надежда, но трябва да изпратят нов радиатор от Санта Роза.
— Това ще отнеме два дни, така ли?
— Каза, че евентуално можем да тръгнем утре.
— Чак утре? — Санди попита разтревожено.
— Няма друг начин, миличко.
— Налага ли се да стигнете някъде бързо? — попита Джуд и подкара колата.
— Не, не конкретно. Просто два дни в този град е с два дни повече, отколкото имахме намерение да останем. Това е всичко.
— Аз съм прекарал дванадесет години в този прекрасен град — каза Лари. — Ще се удивите, ако разберете колко много неща могат да се правят тук.
— Какви например? — попита Санди.
— Най-разпространеният спорт досега е да седиш на ъгъла на двете главни улици и да наблюдаваш как се сменят светлините на светофара.
— Ужас!
— Отседнали ли сте някъде? — попита Джуд.
Дона кимна.
— Имаме стая в мотела „Уелкъм Ин“.
— Хей, това не е ли радостно съвпадение! — възкликна Лари. — И ние! Всички ли играем бридж?
— Никога не съм играл карти — каза Джуд.
— Не се прави!
— Освен това, вече имаме планове за вечерта.
— Вярно!
— Трябва да свършим една работа — каза той на Дона.
— Само за един ден ли сте в града? — попита тя.
— Може да останем няколко дни. Трудно е да се каже на този етап. Зависи от това как ще тръгнат нещата.
— С каква работа се занимавате?
— Ние работим за… — изведнъж той осъзна, че не иска да лъже. Не и тази жена. Необходимостта да запази прикритието си не беше толкова голяма, колкото обикновено, и не си струваше загубата. — Бих предпочел да не ви казвам.
— Няма проблеми. Извинявайте за любопитството.
— Няма нищо, не се…
— С удоволствие ще им разкажа за нашата работа.
— Лари!
— Ние възнамеряваме да…
— Недей!
— Да убием Звяра.
— Моля? — попита Дона.
— Кеф! — извика Санди.
— Звярът. Чудовището от „Къщата на Звяра“. Джаджмънт Ръкър и аз ще го повалим!
— Наистина ли? — попита Дона, като се обърна към Джуд.
— Вярвате ли, че има Звяр? — попита той.
— Все пак нещо е убило всичките тези хора.
— Или някой — каза Джуд.
— Убиецът на Том Багли не беше човешко същество — настояваше Лари.
— А какво беше? — попита Санди.
— Ще ти покажем трупа му — каза Лари — и тогава сама ще решиш какво е.
— Какво е труп?
— Мъртво тяло, миличко.
— О, отвратително.
— Имаме план — каза Джуд — да открием какво или кой убива хората в тази къща. След това ще се справим с него — той й се усмихна. — Обзалагам се, че не знаехте, че пътувате с двойка безумци. Все още ли сте съгласна да изпиете един коктейл с нас?
— Сега имам нужда да изпия два.