Извади от торбата бира. Консервата беше суха и топла. Спомни си колко бяха студени консервите, когато ги извади от хладилника на Карън, как бяха намокрили ръцете му. В края на краищата, по-добре топла бира, отколкото никаква. Когато я отвори, бирата изпръска Джони. Тя се дръпна, но не избърса лицето си. Рой пи и утоли соления вкус в устата.
— Вземи си един картоф! Не искаш ли? Добре тогава.
Той го изяде. От по-голямата торба измъкна целия пакет с картофи.
— Тук има един голям хамбургер. За тебе е — той дъвчеше картофите и ги поливаше с бира. — Аз няма да го ям. За тебе е.
— Не го искам.
— Разбира се, че го искаш.
— Не.
— Купих го за тебе. Ще го изядеш.
— Ти не си мой баща.
Това беше опасна територия. Рой не искаше момичето да се разреве отново.
— Прави каквото искаш. Той е за тебе!
— Добре, не го искам. Ти сигурно си сложил отрова.
— Нищо не съм слагал.
Той изяде още картофки, изпи още бира. Свърши с тях едновременно. Хвърли мазния плик в огъня и видя как го грабнаха пламъците. След това извади още една бира. Този път разклати консервата, обърна я към Джони и нарочно насочи струята в лицето й. Тя прехапа долната си устна. От носа и брадичката й капеше бира. Рой се смееше.
— Да можеше да се видиш.
Извади останалия хамбургер от плика и го разви.
— Искаш ли го?
— Не.
Повдигна го към устата си и я отвори широко. Очите на Джони се спуснаха бързо към него, след това се отместиха.
— Искаш го.
Тя отново поклати глава.
— Ти наистина го искаш. Ето — той го поднесе пред лицето й. Тя стисна устни. — Отвори уста!
Тя отново поклати глава.
Рой прокара сандвича по затворената й уста. Остави влажна следа от соса и подправките. След това го дръпна и зачака да види как се показва езикът й.
Устата й продължаваше да стои затворена.
— Хайде, отвори уста — той поднесе сандвича още веднъж. — Прави каквото ти казвам.
— Мммммм-ммммм.
Рой остави бирата. Коленичи.
— Яж, Джони!
Тя разтърси глава.
С лявата ръка Рой стисна ноздрите на момичето и го дръпна назад. Държеше Джони притисната до спалния чувал. Дълго време тя стискаше устата си затворена. Най-накрая я отвори, за да си поеме въздух. Рой натика сандвича: като мачкаше, натриваше, тъпчеше в устата, носа и брадичката й. Когато започна да се задушава, той я пусна. Запрати остатъците от хамбургера към дърветата.
Джони се изправи, кашляйки. Пръстите й вадеха от устата парчета месо и хляб.
— Недей да цапаш спалния чувал — предупреди я Рой и я бутна напред.
На „четири крака“, с глава близо до огъня, тя кашляше и плюеше.
Рой гледаше задната част на късата плисирана пола и си спомни как я беше облякъл. Беше избрал чиста бяла блуза и зелена пола. Джони, която стоеше на леглото, нито се възпротиви, нито му помогна. Като че ли обличаше кукла. Само че беше по-различно. Тази кукла имаше плът и му харесваше да я пипа. Не й беше облякъл бельо. Харесваше му да е гола под полата.
Давенето престана, но Джони продължаваше да стои там на „четири крака“ и плачеше.
Рой потупа края на крака й. Докосването му я накара да се стегне. Той плъзна ръката си нагоре-надолу, като се наслаждаваше на извивката на крака и хладната гладка кожа. Премести ръката си по-нагоре. Тя се обърна и я отблъсна.
Рой я стисна здраво за ръката и я дръпна към себе си. От устата й течаха слюнки. Той ги избърса с носната си кърпа и хвърли кърпата в огъня.
Джони удряше ръцете му, докато разкопчаваше блузата й. Той не й обръщаше внимание. След това го удари по носа. Заболя го. Сграбчи я за косата и така я завъртя, че болката я накара да извика. Продължаваше да я държи за косата. Повече не го удари. След като свали блузата й, той я пусна. Тя се сви трепереща от студ.
— Студено ли ти е?
Тя не му отговори.
Рой изпълзя зад нея. Погали раменете и гърба й. Разкопча полата. Свали ципа.
— Изправи се.
Тя поклати глава.
Той я ощипа по гърба.
— Стани!
Тя се изправи. Рой й смъкна полата.
— Стой права.
— Студено ми е — промълви тя.
— Стой по-близо до огъня.
Тя не искаше да напусне гладката найлонова повърхност на спалния чувал, но пристъпи. Приближи се до загасващия огън.