Мина един камион „Форд“.
Помаха и се усмихна.
Когато пътят отново опустя, отвори багажника на понтиака и каза:
— Влизай, скъпа.
2
Докато караше, Рой чу по радиото съобщение за пожар и двойно убийство в Санта Моника. Не казаха имената на жертвите, но споменаха, че е изчезнало осемгодишно момиченце. Не чу нищо за Карън и Боб Марстън.
Това го разтревожи.
Припомни си какво стана. Карън изплю камъчето за Малкаса Пойнт. Колко се изненада, когато той, вместо да си тръгне, я завърза със запушена уста и не я остави, докато не се убеди, че е мъртва. Скри се в антрето и изчака да се върне Боб. Спомни си как той невярващо поклати глава, когато влезе в банята и видя жена си да виси на вратата. Припомни си звука на брадвата, с която разцепи главата на Боб. След това внимателно постави свещта под накъсаната хартия, точно както направи и на предишното място.
Може би някой е дошъл и е изгасил огъня.
А може свещта да е изгаснала.
Ако е станало така, сигурно още не са открили телата им.
Не бива да разчита на това. Трябва да действа така, сякаш колата се издирва и да намери друга.
Рязко зави в една неасфалтирана отбивка. Гумите изхвърлиха облак жълтеникава прах. Излезе, отвори предния капак, мушна главата си под него и зачака.
Скоро чу шум на приближаваща кола. Остана на мястото си и посочи с ръка към радиатора. Колата ги подмина и продължи, без да спира. Опита този номер с още две коли. Никоя от тях не спря.
Когато отново чу шум на кола, наведе се ниско под капака, докато другата кола съвсем приближи, изправи се с притеснено изражение на лицето и помаха. Шофьорът поклати отрицателно глава. Лицето му казваше: „Няма да стане, приятелче“.
Рой извика.
— Да ти го начукам!
Когато се появи следващата кола, той просто вдигна палеца си. Видя, че жената в колата поклати глава към шофьора да не спира. Колата продължи. Същото направи и следващата.
Той с трясък затвори капака.
Застана до задницата на колата и видя, че се приближава камион. На предницата беше нарисувано размазано слънце. Шофираше жена с права, черна коса. Носеше лента и кожен елек. Видя, че с дясната си ръка посочи към него. Рой помаха. Жената му хареса.
Не му хареса обаче мъжа, който извика от прозореца.
— Проблеми с колата, а?
Гласът му беше хрипкав. Носеше избеляла, изцапана от пот каубойска шапка, слънчеви очила. Имаше черни, проскубани мустаци. Синьото му дънково яке беше без ръкави. В горната част на ръката си имаше татуировка на капеща писалка.
— Няма проблем — извика Рой. — Просто спрях да се изпикая.
— Жив и здрав — мъжът го поздрави със свит юмрук и камионът продължи.
Рой ги проследи, докато се изгубят от погледа му и отвори багажника. Джони го погледна. Хотдогът, който купи в Стинсън Бийч и метна тази сутрин в багажника, беше изчезнал. Консервената кутия с пепси лежеше отворена и празна. Сигурно й е било трудно да пие в багажника, помисли той.
— Излизай! — каза той.
Помогна й. Затвори капака.
Джони се огледа, сякаш се чудеше къде са спрели и защо. Очевидно не можеше да разбере. Погледна към Рой.
— Трябва ни друга кола. Ще ми помогнеш да я намерим.
Тръгнаха покрай пътя. Когато бяха на един-два метра от задницата на колата, той й каза да легне на противоположното платно.
Джони поклати глава.
Много добре. Така или иначе, не можеше да я остави. Ще се опита да избяга.
Мислеше как да го направи, без да нарани ръката си — с камък, дебело дърво. С дръжката на ножа щеше да е най-добре. А, може би все пак, не. Не искаше да я убие. Все още не. Реши да е с ръката. Хвана я за яката на блузата и я дръпна напред. Когато залитна към него, я удари с десния юмрук в слепоочието. Краката й се подгънаха. Той я примъкна до средата на пътя и я остави. Бързо нагласи ръцете и краката й в неестествена поза. След това се върна при колата, мушна се в близките храсти и се спотаи.
Не чака дълго.
Усмихна се на добрия си късмет, когато видя черен ролс-ройс да се появява от завоя. Караше мъж, а до него седеше жена.
Колата рязко изви, за да не удари Джони. След това намали и спря зад понтиака на Рой. Шофьорът излезе. Остави вратата отворена и тръгна бързо към Джони. Беше едър човек — над метър и осемдесет и тежеше най-малко деветдесет килограма.