Беше някакъв скапан спортист.
По дяволите.
Едрият мъж се наведе над Джони. Пипна я за врата. Вероятно се опитваше да напипа пулса й. Ролсът беше на около шест метра от Рой. Прозорците му бяха затворени. Жената, с извърната глава, гледаше през задния прозорец.
Мъжът започна да сваля спортното си яке.
Рой изскочи иззад дърветата. Обувките му смачкаха един паднал клон. Мъжът погледна през рамо. Жената също обърна глава. Рой скочи и кракът му стъпи върху задницата на ролса. Колата се наклони под тежестта му. Мъжът се беше изправил. Рой скочи на земята, между колата и отворената врата. Жената изпищя, когато той се мушна зад кормилото. Затвори вратата и я заключи миг, преди да дойде мъжът.
Жената продължаваше да пищи и заблъска с рамо вратата откъм нейната страна. Рой я сграбчи за гърба на блузата. Тя се разпра, но това беше достатъчно, за да успее да я хване за косата. Дръпна я към себе си. Бузата й се удари в кормилото. Натисна главата й в скута си и след това счупи врата й с ръба на дланта си.
Лицето на мъжа се притисна към прозореца. Очите му святкаха. Заудря стъклото с юмруци.
Рой видя, че моторът не е изключен. Превключи на задна скорост и натисна газта. Колата полетя назад. Едрият мъж залитна, след като отскочи и погледна към колата през облака прах.
Изглежда разбра.
Рой се намести. Докато ролса летеше напред, мъжът скочи върху багажника на понтиака. Рой се стегна. Удари силно понтиака. Мъжът се подхлъзна и падна тежко върху предницата на ролса. Рой рязко тръгна назад и изхвърли мъжа.
Той се изтърси точно пред колата.
Рой даде пълен напред и мина през мъжа.
Беше лесно, много лесно. Рой се ухили.
Миг след това усмивката му замря.
Ами, ако се появи друга кола?
Жената в скута му беше в безсъзнание, а може би мъртва.
Остави мотора да работи и излезе. Тялото на мъжа лежеше много близко до задницата на понтиака. Рой отвори багажника. Не искаше много да разглежда трупа, още по-малко да го пипа — особено с тая размазана глава. Но нямаше избор. Нещо като че ли се разплиска, закапа, докато вдигаше тялото. Пусна го в багажника и повърна върху него. След това силно затвори капака.
Докато тичаше към момичето, погледна дрехите си.
От ризата и панталоните му капеше кръв. Въпреки че се задушаваше, продължи да тича. Вдигна Джони и изцапа блузата й с кръвта на мъртвия. Занесе я до ролса.
Остави я седнала на задната седалка. Изтича до понтиака, грабна раницата и я метна в ролса до Джони. След това се качи отпред и изкара колата на шосето.
3
Рой кара около час, преди да открие подходящия черен път, който свиваше наляво, през голите хълмове. Беше сигурен, че ще го отведе до океана, затова и тръгна по него.
Джони беше дошла в съзнание, но засега мълчеше, лежеше на една страна, и гледаше втренчено напред. Жената на предната седалка беше мъртва. На Рой не му беше приятно, че главата й лежи върху коленете му, но реши да не изправя тялото. Въпреки че по нея нямаше кръв, от задушаването лицето й се беше изкривило в грозна гримаса. Кожата й имаше сивкавосин оттенък. Ако я изправи, някой може да забележи, не е мъртва. Трябваше да изтърпи неприятната тежест на главата й върху скута си, също както изтърпя кръвта по ризата и панталоните. Налагаше се да изтрае, докато открие безлюдно място на плажа.
Мястото пред тях изглеждаше обещаващо.
Пътят свършваше на няколко метра от брега. Спря на сенчестата страна. Наоколо не се виждаха други коли. Няколко крави пасяха на склона. Той излезе. Вляво от пътя, теренът беше под наклон и се образуваше малка падина, прикрита от гъсти храсти. Една пътека водеше към плажа.
Искаше да премести тялото на жената във водата, да го завлече навътре и да го остави. Но това щеше да бъде трудно и опасно. Отказа се.
Ще го претърколи в падината.
Но не сега. Най-напред той и Джони ще се измият, ще се приготвят за път. Но не може да я остави мъртвата на предната седалка. Ако се появи някой?
Сети се за багажника.
След това му хрумна по-добра идея. Огледа се и, като се увери, че няма никой, измъкна тялото от предната седалка. Стъпалата на жената се удариха в земята и едната й обувка, с дебела подметка, падна. Изтегли я пред колата. Просна я успоредно на прашния път. Ръцете и краката й бяха започнали да се вкочанясват, но той успя да ги изправи. Остави я да лежи със събрани крака и ръце, прибрани до тялото, и се върна в колата.