Бавно тръгна напред.
Гледаше към черната предница и видя как колата сякаш погълна тялото.
Спря и слезе. Застана на колене, за да погледне в сянката под колата.
Страхотно прикритие.
Измъкна Джони от задната седалка. Двамата тръгнаха по пътеката към плажа.
4
В началото водата се стори студена на Рой. След като мина първоначалната хладна тръпка, усети, че е почти топла. Джони все още стоеше на брега. Само най-големите вълни заливаха краката й.
Рой съблече ризата си. Започна да търка плата между пръстите си и се мъчеше да го изпере. Вълните го обливаха, издигаха и преобръщаха. Когато го отдалечаваха от Джони, той доплуваше обратно. Вдигна синята си риза и я разгледа на слънчевата светлина. Макар и да не беше успял да изпере добре кръвта, петната едва се забелязваха.
— Ела, Джони, и се измий.
Тя поклати глава. Отстъпи назад, по-далеч от водата и седна на пясъка.
— Знаеш какво става — извика Рой, — когато не изпълняваш заповедите ми.
Тя погледна надолу към плажа, там, където няколко скали се подаваха в морето. Вълните се разбиваха в тях и пръскаха нависоко бяла пяна. Погледна в другата посока. Там плажът се извиваше към сушата и изчезваше.
— Не се й опитвай! — извика Рой и тръгна към брега.
Джони се изправи и тръгна към водата, която обгърна петите й. Продължи да върви. Голяма вълна я обля и намокри до кръста. Плисираната й пола се залепи за тялото. Спря. Водата се отцеди. Тя се наведе и напръска кървавите петна върху блузата си. Започна да ги търка. Друга вълна я заля и повали по гръб. Джони падна и пенливата вода се завихри над главата й.
Рой отиде до нея. Вдигна я. Целуна я по челото. После уви ръце в ризата си и започна да търка петната върху нейната блуза. Те избледняха, но не изчезнаха съвсем. Най-сетне се отказа.
Притегли Джони по-навътре и се опита да измие кръвта от косата й. Всеки път, когато докосваше болезнената рана от дръжката на ножа, тя дръпваше глава. Реши, че косата й е достатъчно чиста. Поведе я към брега.
Там съблече блузата и полата й. Просна ги върху пясъка да изсъхнат. След това си съблече дрехите и ги постла до нейните.
Седнаха на пясъка. На Рой му се стори горещ, почти парещ.
— Опитай се да заспиш!
Джони легна и затвори очи.
Рой я погледна. Водата беше оставила ситни капчици върху клепачите й. Кожата й беше леко почерняла, освен на местата, където е бил банският й от две части. Съвсем като малка жена.
Водни капки се стичаха по кожата на момичето и блестяха под слънцето. Искаше му се да има плажно или бебешко масло. Можеше да я намаже цялата. Кожата й щеше да стане хлъзгава и гореща.
Легна и се подпря на лакът, за да я гледа. Клепачите й потрепериха. Разбира се, преструваше се, че спи.
Когато я докосна, тя отвори очи.
Обърна глава и втренчи поглед в него. Той се запиша дали тя изглежда толкова тъжна заради това, което се случи с родителите й, или заради това, което правеше с нея.
Всъщност не му пукаше.
Приближи се и я целуна по устата. Ръката му започна да се движи по затоплената й от слънцето кожа.
Четиринадесета глава
1
— Днес трябва да го получим, госпожо. Засега това мога да ви кажа. Като го получим, ще го монтирам.
— Дали ще стане днес? — попита Дона.
— Както ви обясних, зависи кога ще ни доставят радиатора.
— До колко часа работите?
— До девет.
— Мога ли тогава да си взема колата?
— Ако е готова. Сту ще ви я даде. Аз си тръгвам в пет. Сту не е монтьор. Ако не я направя до пет, значи ще стане утре.
— Благодаря ви.
Видя Санди да гледа към един автомат за шоколад и други храни.
— Мога ли да си взема чип? — попита детето.
— Виж…
— Моля те. Умирам от глад.
— Скоро ще обядваме. Защо не почакаш и ще ядеш пържени картофи.
— Тук наблизо можем ли да обядваме? — попита тя и застана с гръб към автомата.
— Не съм сигурна — призна Дона.
— Не искам там, където бяхме вчера. Беше гадно.