— Защо смяташ, че ще налетим на него? Нали той вилнее само в „Къщата на Звяра“?
— Въпреки това.
Джуд видя как Лари извади едно мачете от багажника.
— Въпреки какво?
— Човек никога не знае, нали така?
Джуд затвори багажника.
— Ако искаш, остани в колата.
— Не. Всичко е наред. Ще дойда с теб. Иска ми се да разгледам тая странна къща отвътре. Ти, разбира се, си прав. Там не може да ни пипне Звяра.
Джуд погледна часовника си.
— Добре. Обиколката от един часа ще започне всеки момент. Да вървим.
— Ами Аксел?
— Ако си е в къщи, аз ще се заема с него. Ти само стой близо до мен.
— Надявам се, че знаеш какво правиш?
Джуд не му отговори. Тръгна напред между дърветата. Когато гората свърши, той изтича през откритото пространство до задната страна на гаража. Лари го последва.
— Дали има заден вход?
— Не знам.
— Да потърсим.
Той тръгна към задния двор на къщата. Прикриваше се зад гаража, за да не го види някой откъм будката, която беше на около десетина метра. Когато се изравни със задната страна на къщата, изтича зад нея.
Гърбът на къщата представляваше гладка тухлена стена.
— Няма врата — каза Лари.
Джуд пресече буренясалия двор към другия край на къщата. Надникна зад ъгъла. И там нямаше врата. Подаваше се само сивата метална кутия на климатичната инсталация. От другата страна на крайбрежната улица се виждаха южната част от оградата на „Къщата на Звяра“ и поляната.
— Стой близо до стената — каза Джуд.
Избърса потта от челото си и тръгна напред.
Спря на ъгъла на къщата. Даде знак на Лари да остане на място и хвърли поглед към будката отсреща. От тази страна, която гледаше към улицата, имаше затворена врата, но нямаше прозорци. Ако Уик Хапсън беше вътре, не можеше да види Джуд.
Зад будката се беше събрала малка група, която стоеше пред верандата на „Къщата на Звяра“ и вероятно слушаше историята на Гюс Гаучър. Джуд ги изчака да влязат.
— Стой там, докато не дам знак.
— Аксел вътре ли е?
— Камионетката му е тук.
— Ами сега.
— Няма нищо. Това улеснява нещата.
— За бога, как така?
— Ако е от доверчивите, сигурно е оставил вратата отключена.
— Чудесно. Страхотно.
— Стой тук — Джуд отново погледна към будката, след това бързо мина през поляната.
Приближи се до мрежата за комари и видя, че вратата беше широко отворена. Джуд притисна лице в мрежата и се опита да погледне вътре. Почти нищо не се виждаше. С изключение на светлината, която идваше отвън, вътре беше тъмно. Тихо отвори мрежата и влезе.
Бързо се махна от осветеното пространство. За около минута остана неподвижен и се ослуша. Когато се убеди, че няма никой, опипа стената до вратата и намери ключа на лампата. Натисна го. Крушката хвърли синя, мътна светлина в коридора.
Насреща имаше стълби, които водеха на горния етаж. Вдясно видя затворена врата, вляво — стая. Влезе в нея. На слабата светлина от коридора откри друга лампа. Запали я. Пак синя светлина.
Подът беше застлан с нещо тъмно. По него бяха нахвърляни малки и големи възглавници. В единия ъгъл стоеше малка лампа. Нямаше други мебели.
Джуд отиде до мрежата. Погледна през нея и провери дали Уик Хап сън не се е появил около будката. Нямаше го. Открехна мрежата и махна на Лари.
Преди Лари да стигне до входа, Джуд сложи пръст на устните си. Лари кимна и влезе.
Джуд посочи към стаята с възглавниците. След това пристъпи към затворената врата вдясно от входа. Отвори я. Намери ключа на осветлението. Натисна го. Полилей освети трапезария с маса за хранене. Крушките светеха със синя светлина.
Освен светлината, Джуд не откри нищо необикновено в стаята. В ъгъла имаше бюфет, а на стената срещу вратата — нисък шкаф, над който висеше голямо огледало. Около масата бяха наредени шест стола, но трапезариите обикновено бяха с толкова. Видя до бюфета още два стола от същия вид.
Зад масата имаше врата. Джуд отиде до нея и я отвори. Кухнята. Влезе вътре и внимателно я прекоси. Подът беше постлан с линолеум. Погледна в хладилника. Дори той беше осветен в синьо. Посочи най-долния рафт на Лари и се усмихна. Върху него бяха оставени най-малко двайсет консервени кутии бира.