До хладилника имаше друга врата.
Когато понечи да я отвори, Джуд видя, че под нея се процежда светлина. Синя светлина. Отвори широко вратата и видя стръмно стълбище, което водеше към мазето.
Джуд тихо я затвори. Заобиколи Лари и се върна в трапезарията. Внесе един от столовете с високи облегалки в кухнята и залости вратата за мазето, като мушна горната част на облегалката под дръжката.
Даде знак на Лари да го последва.
Минаха от кухнята в антрето и безшумно започнаха да се качват по стълбата. Точно до стълбищната площадка видяха голяма спалня. Влязоха в нея и Джуд отново запали лампа със синя светлина. Лари се сепна и стисна дръжката на мачетето. След това издаде тих, нервен смях.
— Колко екзотично — прошепна той.
Стените бяха покрити с огледала. Едно от тях беше окачено на тавана, точно над голямото легло. На леглото нямаше завивки — само сини, сатенени чаршафи.
Лари погледна под леглото, а Джуд провери гардероба. На закачалките висяха халати и десетина нощници. Извади една от тях. Материята се раздвижи от въздуха и полетя като перце. Само две фини ленти, на раменете и ханша, свързваха предницата и гърба на дрехата. Джуд видя през плата Лари, който отиде до един скрин.
— О, боже! — прошепна Лари.
Джуд застана до него. В чекмеджето лежаха четири чифта белезници. Отвориха друго чекмедже и откриха куп стоманени вериги с катинари. В третото имаше най-различни сутиени и бикини, жартиери и чорапи. В други две чекмеджета откриха само кожени неща — панталони, якета, бикини, елеци и ръкавици. На една кука, от външната страна на скрина, висеше малък камшик за езда.
Затвориха чекмеджетата и излязоха.
Банята миришеше на препарат за почистване. Те бързо я претърсиха. Не откриха нищо необикновено, освен вградената в пода вана. Тя беше голяма, може би два на един метра, с няколко метални халки, монтирани в стената, на нивото на главата.
— За какво е това? — попита Лари.
Джуд вдигна рамене.
— Приличат ми на дръжки.
В дъното на коридора откриха малка стая с книжни рафтове, бюро и тапициран стол. На синята светлина Джуд видя настолна лампа. Включи я.
— А, светлина! — прошепна Лари, когато стаята се изпълни с бяла светлина. Започна да разглежда заглавията на книгите.
Джуд провери какво има върху бюрото, след това в чекмеджетата. Горното ляво чекмедже беше заключено. Застана на колене и извади от джоба си кожен калъф. От там измъкна шперц и го мушна в ключалката. Тя се отвори лесно.
В чекмеджето лежеше подвързана с кожа книга. Беше заключена като дневник, с лента и катинар. Джуд лесно отключи и него. Отвори книгата на заглавната страница. „Моят Дневник: Достоверно описание на моя живот и най-личните ми преживявания, том 12, лето господне 1903.“ Под този надпис беше написано името на Елизабет Мейсън Торн.
— Какво е това? — попита Лари.
— Дневникът на Лили Торн.
— Боже господи!
Джуд прелисти страниците. Малко след половината, откри последното вписване — „2 август, 1903. Снощи изчаках Етел и децата да заспят. След това занесох дълго въже в мазето.“ Той затвори дневника.
— Ще го вземем — каза шепнешком. — А сега да надникнем и в другата стая и да се измъкваме оттук.
Вратата на стаята, от другата страна на коридора, беше затворена. Джуд завъртя дръжката. Открехна я.
Лари го стисна за ръката.
От стаята се чу странен, свистящ звук. Джуд слушаше внимателно, прилепил ухо до процепа. Чу съскане, въздишки и тътен като от вятър, който духа в каньон. Тихо затвори вратата.
Когато слязоха долу, Лари прошепна.
— Това беше Звяра. Спеше в оная стая.
— Мисля, че беше Аксел.
— Аксел, друг път!
— Но не беше сам — каза Джуд.
— Да, наистина!
— Стори ми се, че в стаята имаше поне трима души. Да се махаме.
— Чудесно предложение. Напълно го подкрепям.
Седемнадесета глава
На зелената метална табела пишеше „ДОБРЕ ДОШЛИ В МАЛКАСА ПОЙНТ, население 400 жит. Карайте внимателно“. Рой намали на шейсет километра в час.
Видя, че десетина души се мотаеха около будка за билети пред стара викторианска къща. Погледна към табелата. Червените букви на надписа бяха разкривени и се стичаха като капеща кръв. „КЪЩАТА НА ЗВЯРА“. Той се ухили и си помисли какво ли, по дяволите, е това.