В четири и половина Дона каза, че иска да разбере какво е станало с колата. Четиримата отидоха до бензиностанцията. Когато я наближиха, тя видя, че синият маверик, заедно с три други коли, е паркиран до гаража.
— Сигурна съм, че още не го е пипнал.
Джуд отиде с нея до канцеларията. Кокалестият монтьор говореше по телефона. Изчакаха го отпред да свърши разговора.
— Всичко е наред, госпожо — обяви той, когато излезе.
— Искате да кажете, че е готова? — попита Дона и с нежелание прие неочакваната новина.
— Разбира се. Получихме радиатора по обяд — той тръгна напред, отиде до колата и вдигна капака на мотора. — Ето го. Пробвах колата. Върви без грешка.
Върнаха се в канцеларията. Монтьорът показа сметката и обясни колко струват частите и услугата.
— В брой ли ще плашите или с кредитна карта.
— С карта — тя започна да рови в чантата си.
— Къде сте отседнали?
— В „Уелкъм Ин“.
— Така си и знаех. Няма къде другаде да идете — той взе кредитната й карта. — Това казах и на мъжа, който ви търсеше.
Думите я сепнаха. Гледаше го изумена, но здравото стисване на Джуд по лакътя я върна към действителността.
— Какъв мъж?
— Дойде с Ролс от ’76 година. Каза, че познал колата. Намери ли ви?
Тя поклати глава.
— Винаги ли давате информация за клиентите си? — попита Джуд.
— Не толкова често — очите му се присвиха. — Нещо сте загазили, а?
— Не — каза Джуд. — Но внимавай ти да не загазиш!
Мъжът върна картата на Дона, след това й подаде фактурата, за да се разпише. Бавно се обърна към Джуд.
— Разкарайте се, господине, преди да ви заритам по скапания задник оттук до Фресно.
— Млъквай! — изкрещя Дона в лицето му. — От къде на къде ще разправяш на мъж… каквото и да е… за мен?
— По дяволите, госпожо, не съм му казал нищо. Той знаеше името ви. Щеше да ви намери. Казах, че няма къде другаде да идете, освен в мотела. И без това щеше да ви открие — монтьорът погледна сурово Джуд, след това отново Дона. — Като искате да избягате от мъжа си, госпожо, бъдете по-внимателна — той се ухили и се отдалечи.
— Тръгваме! — извика Дона към дъщеря си и Лари.
Бяха на отсрещната страна на улицата и разглеждаха витрините на магазините. Когато се запътиха към тях, Дона каза:
— Не искам Санди да разбере, ясно ли е?
— Ще бъде по-внимателна, ако знае.
— Тя ужасно се страхува от него. А и след това, което преживя днес…
— Няма да й кажем. Но отсега нататък трябва да сме дяволски предпазливи. Особено в мотела.
Дона го хвана за ръката. Вдигна очи и видя подкрепа в погледа му. Посрещна Санди и Лари с усмивка.
— Чудо на чудесата — извика тя. — Колата е готова.
3
Когато се връщаха към мотела, Дона внимателно оглеждаше за ролс-ройс. Не видя такава кола. На паркинга в мотела също нямаше ролс.
— Спри пред вашето бунгало — каза Джуд.
След това Джуд ги заведе в своето бунгало. Той влезе пръв и бързо го провери, преди да ги пусне вътре.
— Ще ида до рецепцията — каза той. — Веднага се връщам.
Върна се след по-малко от пет минути. С леко поклащане на главата, даде знак на Дона, че никой не е питал за нея.
— Искате ли да вечеряме? — предложи той.
— Умирам от глад! — избърбори Санди.
— Ти си като ненаситна ламя — каза Лари на детето. — Бездна.
— Ти си бездна — каза тя, смеейки се.
— Санди — предупреди я Дона, — не говори така!
— Той говори така.
— Има разлика. Лари го каза на шега.
— Аз също.
Докато вървяха към ресторанта на мотела, Дона хвана Джуд през кръста. Ръката й докосна твърд, стърчащ предмет над колана му. Опипа формата му.
— Затова ли ризата ти е отвън.
— Истинската причина е, че съм мърльо.
— При това, добре въоръжен мърльо.
Ресторантът беше почти празен. Когато съдържателката ги поведе между масите, Дона се взираше във всяко лице. Рой не беше тук.
— Бихме искали ъглова маса — каза Джуд.
— Тази харесва ли ви? — попита съдържателката.
— Чудесна е.
Дона забеляза, че Джуд седна така, че да вижда добре помещението.