— Значи все пак сте я убили?
— Да, против волята си. Имам предвид, че Вивиан не беше лош човек, но се опитваше да ме прави на глупак.
… Но какво общо има това с мен? Аз ти помогнах. Изпитвах състрадание към вас. Настоявах Адам да поеме защитата ви.
— За сегашното ми посещение в къщата би следвало да се сърдиш на Адам.
— На Адам? Той знае ли, че сте тук? — Макар и да зададе въпроса, тя осъзнаваше, че подобно предположение е абсурдно.
— Трябва да побързаме, Помили. Ще ти го обясня съвсем просто. Елейн винаги е била влюбена в Адам. През всичките тези години няколко пъти й се е искало да вярва, че и той я харесва, но не се е получило нищо. Миналата година решила, че бракът ви се разпада. Била сигурна, че той ще отиде при нея. Но Адам се върнал при вас и тя престанала да се надява, защото сметнала, че е безсмислено. Но Адам й позвънил и я помолил да уреди наемането на онази къща в Истхам. Когато разбрала колко сте нестабилна емоционално, тя съставила този план.
— Нима искате да ми кажете, че го правите заради Елейн? Защо, Скот? Не мога да схвана нищо.
— Не, правя го заради себе си. Елейн разпозна лодката на снимката на тази къща, направена от въздуха. Видя, че съм бил сам на палубата на петнайсети юли в три и петнайсет следобед, и разби на пух и прах версията за случилото се с Вивиан. Беше готова да ме издаде. Ето защо сключихме сделка. Аз обещах да й помогна да те подлуди. Адам й беше споменал за халюцинациите и за депресията ти и Елейн реши, че тази стара къща с легендите и тайните си помещения, за които беше научила от работниците, е идеалното място да те накара съвсем да превъртиш. Тя подготви всичко, а аз само й помагах. Докара ме тук, разведе ме из сградата и ми обясни какво се иска от мен. Точно тогава онази побъркана жена влезе в къщата и ни проследи. Отърва кожата, понеже съпругът й пристигна тъкмо когато я бях повел на разходка в океана.
Помили потрепери. Сигурно й е говорел, че ще я разходи по брега. Сигурно това се опитваше да си спомни Фийби, за да ме предупреди, помисли си тя.
Карай го да продължава да говори. Карай го да продължава да говори.
— Пръстенът. Къде е смарагдът?
Коуви се усмихна.
— У Тина. Тя е страхотна жена. А хрумването ми да й дам пръстена беше гениално. Ако се опитат да ме осъдят за убийство, тя ми става съучастничка. Ще трябва да си държи устата затворена. Оказа се, че двамата с Елейн сме чудесен екип. Разсъждаваме еднакво. Тя два-три пъти влиза в къщата през нощта. Изигра ти няколко номера, които те, извадиха от равновесие — презаписа гласа на сина ти от онази касета и през нощта ти го пусна заедно с тътена на приближаващия влак. Дума да няма, постигна целта си. Из Чатам се носят слухове, че си на ръба на тежка нервна криза.
Помили трескаво се питаше защо се бави Адам. Дали щеше да го чуе, когато влезе в къщата? Не и оттук. Забеляза, че Коуви погледна към стълбата.
— Хайде, Помили. Сега вече ти е известно всичко.
Той размаха пистолета. Мъчейки се да следва лъча на фенерчето, Помили си проправяше път по неравната настилка на пода. Препъна се, когато стигна до зеещата дупка. Видя горната част на стълбата. Коуви я задържа да не падне.
— По теб не бива да има никакви следи — заяви той. — Достатъчно трудно ми беше да обясня охлузването на пръста на Вивиан.
Стълбата беше от грубо дърво и в дланта й се заби тресчица. Търсеше внимателно с крак стъпалата и се спускаше бавно надолу. Дали нямаше да успее да избяга, ако скочи? Не, понеже ако си изкълчеше глезена, щеше да бъде съвсем безпомощна. Изчакай, каза си тя, изчакай.
Стигна до първия етаж. Тук помещението беше по-широко, отколкото горе, но навсякъде бяха нахвърляни боклуци. Коуви беше точно зад нея. Слезе от последното стъпало.
— Погледни това. — Той насочи фенерчето към нещо, което приличаше на купчина дрипи, и го ритна с крак. — Отдолу има кости. Елейн ги откри в деня, когато ми показваше мястото. Някой лежи погребан тук от дълго време. Обсъдихме въпроса, че би било добра идея да постъпим така и с теб — да те оставим в скривалището. Но Елейн не иска просто да изчезнеш, защото Адам сигурно ще прекара останалата част от живота си, очаквайки, че някой ден може би ще се появиш отново.
За миг в съзнанието на Помили проблесна надежда. Коуви нямаше да я убие тук. А навън може би щеше да има шанс да се отърве. Когато той тръгна пред нея, тя обърна назад глава и погледна към костите. Фийби твърдеше, че Тобаяс Найт е в къщата. Дали имаше предвид това?
— Оттук. — Коуви посочи с фенерчето към отвора на пода. Помили усети влагата, която идваше отдолу.
— Спусни се бавно. Няма стълба. — Коуви я изчака, докато тя слезе. После предпазливо се смъкна до нея и затвори тежкия капак. — Застани ей там.