Изведнъж Помили разбра какво се е случило. Адам! Чу, че Адам я вика. Викаше името й!
Започна да плува в мига, в който една вълна се разби над нея. Зашеметена, усети как потъва. Силното подводното течение я дърпаше надолу.
О, господи, не ме оставяй да умра. Давеше се и се мъчеше да си поеме въздух, за да се задържи над водата. Огромните вълни я обгръщаха отвсякъде, теглеха я, засмукваха я надолу, изхвърляха я напред. Правеше усилия да не диша, докато водата я заливаше, да се изтласка към повърхността. Единствената й надежда беше да попадне в някоя вълна, която се издига нагоре, за да я изхвърли на брега.
Погълна вода и размаха ръцете и краката си. Не бива да изпадаш в паника, помисли си Помили. Хвърли се във вълната.
Усети как водата се повдигна зад нея и изтласка тялото й към повърхността.
Сега, продължаваше да си мисли тя. Сега! Плувай! Бори се! Не се оставяй да те завлече отново навътре.
Изведнъж ярка светкавица освети всичко наоколо — океана, скалата, Адам! Адам се спускаше към нея по стръмната пътека.
Когато гръмотевицата изтрещя над главата й, Помили се хвърли във вълната и се понесе към брега, към Адам.
Той беше само на няколко метра от Помили, когато силното течение пак я тласна назад.
После Адам се озова до нея — стискаше я в прегръдките си и я теглеше към брега.
109
В единайсет часа Ейми и баща й казаха лека нощ на Елейн. Вечерта беше пълно разочарование. Елейн за втори път заговори на момичето колко е важно човек никога да не взема нищо без разрешение, а още повече да не го дава другиму. Баща й се съгласи с нея, но тя продължи да ги занимава с въпроса, макар че накрая той отбеляза:
— Смятам, че вече изчерпахме темата, Елейн.
Вечеряха късно, понеже повече от час нямаше ток и месото не можа да се опече навреме. Когато довършваха десерта, Елейн отново заговори за Помили Никълс.
— Трябва да разберете, че Адам е много притеснен за Помили. Изпаднала е в тежка депресия, а и преживяването, докато е гледала касетата с малкото си момченце, сигурно я е разстроило ужасно. Тревогата на мъжа й е голяма.
— Не смятам, че мисис Никълс е в депресия — заяви Ейми. — Беше тъжна, след като гледа касетата, но според нея би следвало да се чувстваме благодарни, че сме имали възможност да обичаме някой прекрасен човек, макар и недостатъчно дълго. Майка й казвала, че предпочита дванайсетте години, преживени с баща й, пред седемдесет, прекарани с който и да било друг мъж. — Ейми погледна към баща си и добави: — И аз съм напълно съгласна с нея.
Забеляза със задоволство, че баща й се изчерви. Беше му сърдита, защото застана твърдо на страната на Елейн, докато обсъждаха въпроса за касетата. Сигурно отсега нататък ще е така, помисли си тя.
През цялата вечер разговорът си остана напрегнат. На всичкото отгоре Елейн изглеждаше страшно нервна. Дори и бащата на Ейми го забеляза и накрая я попита какво става с нея.
Тогава Елейн хвърли бомбата.
— Джон, от доста време разсъждавам и стигнах до заключението, че би следвало да отложим за малко женитбата. Моето желание е да се чувстваме добре, което очевидно не е възможно, докато Ейми е толкова нещастна.
Въобще не те интересува дали съм нещастна, или не, каза си Ейми. Обзалагам се, че има нещо друго.
— Елейн, както през цялото лято повтаряте, аз заминавам в колежа и започвам свой собствен живот като голям човек. Вие ще се жените за баща ми, а не за мен. Единственото, което ме засяга, е той да е щастлив. Смятам, че същото би трябвало да се отнася и за вас.
Елейн бе изплюла камъчето точно когато се канеха да си тръгват. Ейми хареса категоричния тон, с който баща й заяви:
— Смятам, че това е нещо, което двамата с теб би следвало да обсъдим друг път, Елейн. Ще ти се обадя утре.
Когато Елейн отвори входната врата, тримата видяха, че по алеята се задава полицейска кола с мигаща светлина.
— Какво ли се е случило? — попита Елейн.
Ейми усети нещо странно в гласа й. Звучеше напрегнато, сякаш беше уплашена.
Нат Куган слезе от колата и спря за миг, загледан в Елейн Аткинс, която стоеше на входа. Тъкмо се беше прибрал вкъщи, когато му се обадиха от управлението. Скот Коуви отишъл на Морис Айланд и се опитал да убие съпругата на Адам Никълс. Побягнал, когато забелязал, че Никълс се появил, а по-късно бил заловен на шосе №6.