— Много опасна лъжкиня.
— Момичето иска да гледа Хана утре вечер, и то безплатно. Баща й щял да плати колата.
— Не можем да й откажем. Как е Фийби?
— Хенри й е обяснил, че сме в безопасност. Заявил й, че се гордее с нея, защото се е опитала да ни предупреди. — Помили замълча за момент, а после продължи: — Много ми е мъчно за тях.
— Знам — рече Адам и я прегърна.
— Джан ще дойде да ни види. Пожела да донесе нещо за обяд и предложи да вземе и пощата. Нямаше как да не се съглася.
Когато полицаите пристигнаха, за да направят снимки на тайното помещение, Адам и Помили изнесоха столове на скалата и сложиха Хана в количката. Океанът беше спокоен, пленителен. Малките вълни миеха брега, който беше учудващо чист, като се имаше предвид силната буря, разразила се предишната нощ. Помили беше сигурна, че ако някога сънува тази нощ, сънят винаги ще завършва с мига, в който Адам стисна ръцете й.
Помили вдигна очи към къщата и към „вдовишката площадка“. Металната лента върху комина блестеше, слънчевите лъчи се отразяваха в нея и проникваха през движещите се сенки, които облаците хвърляха върху покрива. Помили се чудеше дали е било оптическа измама, когато Ейми е сметнала, че я е видяла там.
— За какво си мислиш? — попита я Адам.
— Когато пиша историята за Мехитабел, ще спомена, че духът й за дълго е останал в къщата. Жената е чакала да се докаже, че е невинна, и детето й да се завърне.
— А ако тя все още не е напуснала къщата, би ли искала да живееш в нея? — попита я закачливо Адам.
— Много ми се ще да е останала — отвърна Помили. — Ще я купим, нали? За Хана ще е истинско удоволствие да прекарва лятото тук, както навремето е било с теб. А и аз харесвам тази къща. Тя е първата, която чувствам като свой собствен дом.
— Естествено, че ще я купим.
На обяд, няколко минути след като полицаите си тръгнаха, при тях пристигна Джан. Безмълвната й прегръдка казваше много неща.
— Имаше само едно писмо от Ирландия — съобщи им тя.
Помили веднага го отвори.
— От Филис е. О, вижте, тя наистина е направила задълбочени проучвания на родословието на баща ми.
В плика откриха свитък от данни за родословни връзки, свидетелства за раждане и смъртни актове, копия от статии, поместени в различни вестници, и няколко избелели снимки.
— Изпусна писмото — рече Адам на Помили, а после го вдигна и й го подаде.
То гласеше:
Скъпа Помили,
Толкова съм развълнувана. Исках да видиш това веднага. Проследих родословието ти до първата жена, която се е казвала Помили. Историята, свързана с нея, е чудесна. Била отгледана от бебе в Конъмара от семейството на мистър Лонгфорд, братовчед на баща и. Няма данни за селището, в което се е родила, но годината е 1705-а. На седемнайсет години се е омъжила за фермера Ейдриън Маккарти от Голуей. Двамата имали четири деца. Част от основите на къщата им все още са запазени. Сградата е била с изглед към океана.
Жената, за която ти споменах, сигурно е била много красива (виж портрета й, който ти изпращам) и според мен приликата между нея и теб е доста голяма.
Но, Помили, сега следва най-интересният факт и Хана вероятно ще го има предвид, ако реши, че харесва твоето име повече от своето, но не желае да бъде наричана „младата Помили“ или „малката Помили“.
Името ти е толкова рядко срещано, защото, когато била малка, твоята предшественица не можела да произнася собственото си име и се наричала Помили.
Името, което й дали при раждането, било Помни…