— Бурканче маслини. Какво друго би могло да бъде? Отвори го.
Наистина беше бурканче от маслини, но в него имаше топче мека синя амбалажна хартия.
— И за какво бих могла да го използвам? — попита Елейн, докато отвиваше капака на бурканчето и бъркаше в него. Започна да дърпа хартията.
— Внимавай — предупреди я Джон. — Тези маслини са скъпи.
Елейн извади хартията и я разгъна. В нея имаше обици от оникс с формата на полумесец, обточени с диаманти.
— Джон!
— Каза, че ще облечеш черна пола със сребристи нишки. Реших, че ти трябват подходящи обици.
Елейн обхвана с ръце врата му и възкликна:
— Прекалено си добър, за да си истински! А аз не съм свикнала да ме глезят.
— За мен ще бъде удоволствие да те глезя. Достатъчно си се блъскала и затова го заслужаваш.
Тя взе лицето му в ръце и притегли устните му до своите.
— Благодаря ти.
На вратата се позвъни. Някой стоеше и ги гледаше през стъклото.
— Ей, вие двамата, няма ли най-после да спрете да се прегръщате и да ни поканите да влезем?
Първите гости бяха пристигнали.
Много приятно събиране, каза си Помили, след като се отдалечи от шведската маса и седна на канапето. Шест от двойките всяко лято почиваха на Кейп Код и се отдадоха на спомените си.
— Адам, помниш ли, когато взехме лодката на баща ти и отидохме до Нантъкет? Той сериозно се разсърди.
— Забравих да му кажа какви са плановете ни — ухили се Адам.
— Майка ми беше страшно ядосана — каза Елейн. — Непрекъснато ми опяваше, че съм била единственото момиче, тръгнало с петима млади мъже. Какво щели да си помислят хората?
— А всички ние побесняхме, че не сме получили покана — отбеляза с провлечен глас тихата брюнетка от Истхам. — До една бяхме луди по Адам.
— А не по мен? — възмутено попита съпругът й.
— По теб се заплеснах през следващото лято.
— Ами когато изкопахме дупката, за да печем миди… Изтрепах се да събирам водорасли. И онова глупаво дете, което тичаше по плажа и едва не падна в дупката. Годината, през която…
Помили се усмихваше и се опитваше да слуша, но умът й беше другаде.
Годеникът на Елейн, Джон Нелсън, седеше на стола до канапето. Обърна се към Помили и я попита:
— А вие какво сте правили, докато тия хора са лудували на Кейп Код?
Помили с облекчение му отвърна:
— Същото, което прави дъщеря ви. Работех като бавачка. Три поредни години ходех на брега на Джърси с едно семейство с пет деца.
— Едва ли подобно нещо би могло да се нарече почивка.
— Чувствах се добре. Децата бяха послушни. Между другото, исках да изкажа възхищението си от Ейми. Оправя се чудесно с бебето.
— Благодаря ви. Но трябва да ви уверя, че ми създава проблеми, понеже не приема Елейн.
— Не смятате ли, че като започне да учи в колежа и срещне приятели, ще промени отношението си към нея?
— Надявам се. Тревожеше се, че ще се чувствам самотен, след като замине. А сега, изглежда, се страхува, че след като двамата с Елейн се оженим, тя вече няма да има дом. Странно, но вината е моя, защото я възпитах да се чувства стопанката на къщата и не желае да бъде изместена. — Той сви рамене. — Предполагам, че ще го преживее. Но да говорим за друго. Сигурен съм, млада госпожо, че и вие като мен ще останете доволна от Кейп Код. Дойдохме на почивка тук от Пенсилвания преди двайсет години. Жена ми толкова много хареса мястото, че в крайна сметка се преселихме. За щастие успях да продам застрахователното си бюро и да се заловя със същата дейност в Кейп Код. Когато решите да си купите къща, ще се погрижа за вас. Много хора не разбират същността на застраховането. Това е очарователна професия.
Десет минути по-късно Помили му се извини и отиде да си сипе още една чаша кафе. Застраховането не е чак толкова очарователна професия, помисли си тя, а после се почувства виновна, че подобно нещо й е минало през ума. Джон Нелсън беше добър човек, макар и скучноват. Докато си пълнеше чашата, Адам се приближи към нея.
— Забавляваш ли се, скъпа? Толкова се беше задълбочила в разговора с Джон, че не успях да отклоня погледа ти. Харесват ли ти приятелите ми?
— Чудни са! — Помили направи усилие гласът й да прозвучи въодушевено.
Всъщност предпочиташе да бъде само с Адам. Първата седмица от почивката им беше към края си, а той прекара два дни от нея в Ню Йорк. Днес трябваше да се приберат рано от плажа, защото мъжът й имаше среща със Скот Коуви, а сега се събраха с всички тези хора, които й бяха съвършено непознати. Очите на Адам бяха отправени встрани от нея.
— Още не съм имал възможност да си поприказвам насаме с Елейн — заяви той. — Бих желал да й разкажа за срещата си с Коуви.