27
Нат Куган се отби у семейство Спрейг, без да им се е обадил предварително. Направи го нарочно. Беше сигурен, че Хенри Спрейг премълча нещо за Скот Коуви, и се надяваше елементът на изненада да го накара да отговори на въпросите, които възнамеряваше да му зададе.
Хладният поздрав на Спрейг му даде да разбере, че не се е лъгал. Разбра, че е трябвало да ги предупреди по телефона. Очакваха гости.
— Няма да ви отнема повече от една-две минути.
— В такъв случай заповядайте.
Хенри Спрейг забързано го поведе през къщата към терасата. Когато стигнаха, Нат схвана причината за нетърпението му. Спрейг беше оставил жена си навън и тя мигом беше тръгнала през моравата към къщата на Коуви.
Спрейг я настигна и я върна обратно.
— Седни, скъпа. Очакваме да ни посетят Адам и съпругата му.
Не предложи стол на Нат.
Нат реши да играе с открити карти.
— Мистър Спрейг, според мен Скот Коуви нарочно е изоставил жена си, докато са плували под водата, и аз ще направя всичко, което е по силите ми, за да го докажа. Онзи ден останах с впечатлението, че се чудехте дали да не ми кажете още нещо. Знам, че сте човек, който не се бърка в чуждите работи, но в случая трябва да го направите. Представете си колко се е уплашила Вивиан, когато е разбрала, че ще се удави. Как бихте се чувствали вие, ако някой преднамерено се опитва да въвлече жена ви в някаква опасна ситуация, а после я изостави?
От известно време Хенри Спрейг полагаше невероятни усилия да се откаже от пушенето. Сега усети, че посяга към вътрешния джоб на сакото, за да извади лулата, която всъщност беше оставил в чекмеджето на бюрото си. Реши, че ще я вземе, след като изпрати детектива.
— Да, прав сте — започна неохотно той. — Три седмици преди смъртта на Вивиан се отбих в „Чешир“. Скот Коуви беше там. Влезе млада жена, чието име е Тина. Сигурен съм, че си бяха уговорили среща. Той се престори на изненадан, тя разбра, че нещо не е наред, и изчезна. Беше непозната за мен. Днес отново я видях. Сервитьорка е в „Уейсайд“.
— Благодаря ви — тихо каза Нат.
— Има още нещо. Жена ми знае името й. Не мога да си обясня къде са се виждали, освен…
Той погледна към дома на Вивиан Карпентър Коуви.
— Няколко пъти вече Фийби се измъква и отива в къщата на Вивиан. Сградата няма климатична инсталация и прозорците обикновено са отворени. Навярно е видяла Тина там. Това е единственото обяснение, за което се сещам.
28
— Мисля, че постъпихме правилно, като оставихме Хана на Ейми за няколко часа — заяви Адам, когато отминаха фара и се отправиха към центъра на Чатам. — Доколкото разбрах, Фийби не търпи компания. Едва ли би могла и да обсъжда бележките си с теб. Радвам се обаче, че Хенри се отзова на молбата ти да ти ги предостави.
— И аз. — Помили направи усилие гласът й да прозвучи въодушевено, но й беше трудно.
Денят беше чудесен, помисли си тя. Прекараха известно време на плажа, после четоха неделните вестници, докато Хана спеше. Около три и половина, когато се разрази бурята, стояха до прозореца и гледаха дъжда, който се изливаше в океана, и яростно издигащите се вълни. Спокоен, приятен ден, прекаран заедно с Адам и с бебето, както беше преди.
Но съзнанието на Помили непрекъснато беше заето със страха от предстоящата нервна криза. Чудеше се какво става с нея. Не каза на Адам за обхваналата я паника на железопътния прелез, макар че сигурно щеше да я разбере. Но да му съобщи, че през нощта, когато той беше в Ню Йорк, се събуди от шума на влак, който бучеше така, сякаш преминаваше през къщата! Какво би помислил всеки нормален човек за подобна история? Или да признае, че няма спомен дали е била снощи в стаята на бебето? За нищо на света!
Не искаше да хленчи пред Адам, да му каже колко самотна се бе почувствала сред цялата приятелска глъчка у Елейн. Но аз също имам много приятели, увери се Помили. Само тук съм външен човек. Ако решим да купим къщата „Помни“, ще опозная добре хората. И ще поканя приятелите си.
— Изведнъж стана много мълчалива — отбеляза Адам.
— Просто си мечтаех.
Движението през неделния следобед беше натоварено и те трудно се придвижваха към главната улица. На околовръстния път завиха наляво и изминаха още една миля до дома на семейство Спрейг на Ойстър Понд.
Когато пристигнаха, синият шевролет, който беше спрял пред къщата, потегли. Хенри Спрейг стоеше на входната врата. Поздрави ги сърдечно, но беше угрижен.
— Надявам се, че Фийби е добре — промърмори Адам на Помили, докато го следваха към терасата.