— Но сте се виждали и друг път?
— Пак аз му позвъних. Скот ме помоли да му кажа по телефона каквото имам да казвам. И аз го наругах.
— Наругали сте го?
— Да. Заявих му, че ми се иска никога да не е идвал, защото, ако ме беше оставил на мира, щях да се омъжа за Фреди да се чувствам отлично. Фред беше луд по мен и имаше пари.
— Но според думите ви вие сте били наясно, че Скот е възнамерявал да замине, след като свърши сезонът на театралната група.
Тина дръпна силно от цигарата си и въздъхна.
— Вижте, мистър Куган, когато мъж като Скот непрекъснато повтаря на една жена, че е влюбен до уши в нея, тя започва да му вярва. Много момичета успяват да се оженят за мъже, които са твърдели, че цял живот ще останат ергени.
— Сигурно. Значи сте обвинявали Скот, че междувременно е имал връзка с Вивиан?
— Но не е било така. Запознали са се през последната седмица на престоя му тук. Тя му писала. После му отишла на гости, когато започнал работа в Бока Рейтън. Преследвала го. Това ме накара да се успокоя поне малко.
— От Скот ли научихте тези неща?
— Да.
— А след като жена му почина, вие се отбихте при него, за да му изкажете съболезнования. Може би сте се надявали, че ще се върне при вас в трудния за него момент.
— Да, но не се върна. — Тина стана от стола. — И да го беше направил, едва ли щеше да му бъде от полза. Отново съм с Фред, ето защо няма причини да ме безпокоите. Беше ми приятно, мистър Куган. Почивката ми свърши.
Когато излизаше от „Уейсайд“, Нат се отби в канцеларията на ресторанта и помоли да му покажат молбата на Тина за постъпване на работа. От нея научи, че жената е от Ню Бедфорд и е на Кейп Код от пет години, като последно е работила в „Даниъл Уебстър“ в Сандуич.
В приложените препоръки откри името, което търсеше. Фред Хендин, дърводелец в Барнстабъл. Барнстабъл се намираше до Сандуич. Нат беше готов да се обзаложи, че Фред Хендин е щедрият мъж, с който Тина се е разделила миналата година, а сега отново се е върнала при него. Не попита Тина за Фред, защото не искаше тя да го предупреди, че ще бъде подложен на разпит.
Би било добре да си поприказва с търпеливия ухажор на Тина и с колежките й от „Даниъл Уебстър“.
Нахакана млада дама, мислеше си Нат, докато връщаше молбата й за постъпване на работа. Смята, че може лесно да се отърве от мен. Ще видим.
33
Ан и Греъм Карпентър имаха гости през почивните дни — дъщерите им Емили и Барбара със семействата си. Излязоха на разходка с лодка, после възрастните играха голф, а тримата внуци отидоха на плажа с приятели. В събота вечеряха в клуба. Фактът, че споровете и раздорът, типични за поведението на Вивиан по време на подобни семейни срещи, липсваха, накара Ан по болезнен начин да усети още по-силно отсъствието й.
Никой от нас не й даваше обичта, която заслужаваше, каза си тя. Тази мисъл и въпросът за смарагдовия пръстен непрекъснато изплуваха в съзнанието й. Пръстенът беше единственото нещо, което Вивиан истински ценеше. Дали човекът, който я беше накарал да се почувства обичана, го е издърпал от пръста й? Този въпрос измъчваше Ан Карпентър през двата почивни дни.
В понеделник сутринта по време на закуска тя отново заговори за пръстена.
— Греъм, смятам, че Емили има добра идея за смарагда.
— Каква е тя, скъпа?
— Подсети ме, че е застрахован. Бихме могли да го обявим за изчезнал. Дали ще ни го изплатят?
— Сигурно. Но това би означавало парите да отидат у Скот като неин наследник.
— Знам. Но оценката му е двеста и петдесет хиляди долара. Не мислиш ли, че ако загатнем за подозренията, които имаме относно версията на Скот за изчезването на пръстена, застрахователната компания няма да извърши разследване?
— Както знаеш, Ан, детектив Куган вече се е заел с него.
— А нима ще му навредим с нещо, ако се намеси и застрахователната компания?
— Едва ли.
Ан кимна на икономката, която се приближи до масата с каничка кафе.
— Благодаря ви, мисис Дилън. Моля ви, сипете ми още малко. — Известно време отпиваше мълчаливо от кафето, а после продължи: — Емили ми припомни, че Виви се оплакваше, когато го сваляше да го почиства — нали си счупи този пръст, когато беше малка, и кокалчето се деформира. Но всъщност не я стягаше. Значи версията на Скот, че го е преместила на другата си ръка, не отговаря на истината. — Очите й се напълниха със сълзи и тя добави: — Баба ми разказваше разни истории за смарагдите. Според една от тях, ако човек загуби смарагд, ще го сполети беда. Според друга смарагдите винаги се връщат при собствениците си.