Скъпият музикален шкаф от красиво черешово дърво изглеждаше не на място. Състоеше се от малък телевизор, видео и стереокасетофон и компактдисково устройство. Имаше няколко лавици с видеокасети. Нат невъзмутимо ги разгледа, а после подсвирна.
— Притежавате чудесна колекция от класически филми — изкоментира той и премина на аудиокасетите и компактдисковете. — Изглежда, сте любител на музиката от четирийсетте и петдесетте години. И ние с жена ми си падаме по нея.
— Мелодиите от джубоксовете — отвърна Хендин. — От години ги събирам.
На горните лавици бяха сложени пет-шест дървени макета на кораби.
— Ако съм много нахален, кажете — подхвърли Нат, пресегна се и взе внимателно в ръце една изящна шхуна. — Вие ли сте я правили?
— Аха. Дялкам, докато слушам музика. Хубаво хоби. И действа успокояващо. А вие с какво се занимавате, когато слушате музика?
Нат сложи макета на мястото му и се обърна към Хендин.
— Понякога поправям нещо в къщата или човъркам колата. Ако децата не са у дома и с жена ми имаме настроение, танцуваме.
— Хич не ме бива за това. Родил съм се с два леви крака. Ще си донеса една бира. Ще ми правите ли компания? Или предпочитате сода?
— Не, нищо, благодаря.
Докато Хендин излизаше от стаята, Нат го наблюдаваше. Интересен човек, помисли си той. Отново погледна към горните лавици на шкафа и се възхити от изящно оформените макети. Истински майстор, продължаваше да разсъждава Нат. Някак си не можеше да си представи този мъж и Тина като двойка.
Хендин се върна с кутии бира и сода.
— Ето содата, ако случайно промените решението си. — Той сложи кутията пред Нат. — И така, какво искате?
— Традиционна проверка. Може би сте чули или сте чели за смъртта на Вивиан Карпентър Коуви?
Хендин присви очи.
— Миналата година Скот Коуви ходеше с приятелката ми и вие искате да знаете дали връзката между тях продължава.
Нат сви рамене и отвърна:
— Явно не обичате предисловията, мистър Хендин.
— Фред.
— Добре, Фред.
— Двамата с Тина ще се женим. Запознахме се в началото на миналото лято, а после се появи Коуви. Не ми говорете за този сладкодумен, зализан красавец. Предупредих Тина, че си губи времето с него. Но вие го познавате, нали? Такива й ги приказваше, че няма да повярвате. Но тя налапа въдицата.
— А вие как се чувствахте?
— Зле. И колкото и да е странно, беше ми жал за Тина. Не е толкова издръжлива, колкото се опитва да се изкара.
Лъжете се, помисли си Нат.
— Стана така, както предполагах — продължи Хендин. — В края на лятото Коуви изчезна.
— И Тина дотича обратно при вас.
Хендин се усмихна.
— Точно това исках да стане. Тя е смело момиче. Отидох да я видя в ресторанта, където беше сервитьорка, и й казах, че знам за заминаването на Коуви. Заявих й също, че е гадно копеле. А тя ми отговори, че не е нужно да я съжалявам.
— Имала е предвид, че все още се вижда с него?
— Нищо подобно. Имаше предвид, че няма намерение да ми изказва благодарност. Срещахме се понякога през зимата. Ходеше с много други мъже. После през пролетта стигна до извода, че не съм чак толкова лош.
— Уведоми ли ви, че е потърсила Скот Коуви, когато той се върна?
Челото на Хендин се покри с дълбоки бръчки.
— Не веднага. Каза ми преди няколко седмици. Трябва да разберете, че Тина не е жена, която прощава лесно. Беше адски наранена и трябваше да си излее болката. — Той посочи с ръка. — Виждате ли тази стая, тази къща? Беше на майка ми. Преместих се тук преди няколко години, след като тя почина. Хендин отпи голяма глътка бира и продължи: — Когато с Тина започнахме да говорим за брак, тя ми заяви, че в никакъв случай няма да живее с всичките тези боклуци. А аз не промених нищо, само купих шкафа и наредих филмите и касетите си. Тина иска по-голяма къща. Всъщност мисълта ми беше, че тя винаги говори без заобикалки.
Нат си погледна бележките.
— Тина живее в апартамент под наем в Ярмът.
— Аха, в покрайнините му, само на няколко мили оттук. И за двамата е удобно.
— Защо е напуснала „Даниъл Уебстър“ и е отишла да работи в Чатам? През лятото, когато движението е натоварено, за да стигне дотам, са й нужни четирийсет минути.
— Работното време в „Уейсайд“ й харесва повече. А и бакшишите са по-големи. Чуйте, Куган, оставете Тина на мира.
Хендин сложи кутията от бира на масата и се изправи. Явно не желаеше повече да обсъжда Тина.
Нат потъна още по-дълбоко в креслото и главата му опря в острите ръбове на изкуствената кожа, там, където беше скъсана.
— Значи вие не се притеснявате, че Тина е посетила Скот Коуви след смъртта на жена му?