Адам я хвана за ръцете.
— Помили, спри, по дяволите! Непрекъснато ме обвиняваш, че не съм ти простил за смъртта на Боби, но обвинението ти е безпочвено. Единствената беда е в това, че ти самата не си в състояние да си простиш.
Прибраха се мълчаливо вкъщи. Всеки усещаше, че е наранил дълбоко другия и му дължи извинение. Когато отвориха вратата, телефонът звънеше и Адам изтича да вдигне слушалката. Помили метна хавлия върху мокрия си бански костюм, взе Хана на ръце и се заслуша.
— Елейн, как си?
Помили видя, че лицето му придоби загрижен вид. Чудеше се какво ли му говори Елейн. Какво можеха да означават думите му: „Благодаря ти, че ми каза.“
После тонът му се промени и отново стана весел.
— Утре вечер? Съжалявам, но заминавам за Ню Йорк. Но навярно Помили…
Адам закри слушалката с ръка.
— Скъпа, Елейн и Джон ще вечерят в „Каптънс Тейбъл“ в Хаянис. Искат да идеш с тях.
— Много съм им задължена, но ще остана у дома и ще работя. Някой друг път. — Помили притисна Хана към себе си: — Ти си удивително бебе!
— Скъпа, Елейн настоява. Неприятно ми е, че ще бъдеш сама в тази къща. Защо не отидеш? Можеш да извикаш Ейми да гледа Хана няколко часа.
Скритата заплаха, помисли си Помили. Иди и покажи колко си общителна, защото в противен случай Адам ще докара някой да стои постоянно с теб. Тя се насили да се усмихне.
— Звучи чудесно.
Адам продължи разговора по телефона.
— Елейн, Помили с удоволствие ще вечеря с вас. В седем е удобно. — Той отново закри слушалката с ръка. — Скъпа, според тях би било добре Ейми да пренощува у нас. Не искат да се прибира толкова късно.
Помили погледна Адам. Беше сигурна, че дори Хана усети как тялото й се напрегна. Бебето престана да се усмихва и започна да хленчи.
— Кажи на Лейн — отвърна Помили, наблягайки на галеното име, което само Адам използваше, — че съм напълно способна да се справя сама в тази и във всяка друга къща, и ако Ейми не може да се прибере сама с колата в десет часа през лятната нощ, значи не е достатъчно зряла, за да се грижи за бебето ми.
Ледът между тях започна да се топи, когато дойде време за вечеря. Докато Помили нахрани и изкъпа Хана, Адам напазарува набързо и се върна с пресни омари, салата, зелен фасул и хрупкав италиански хляб.
Приготвиха вечерята заедно. Пиха изстудено шардоне, докато се варяха омарите, а когато се нахраниха, излязоха с кафето на двора и гледаха как големите вълни се разбиват в брега.
Соленият вкус на вятъра, който Помили усещаше върху устните си, я накара да се успокои. Ако Адам имаше пристъпи на страх и потиснатост, аз също щях да се тревожа, напомни си тя.
Преди да легнат, двамата отидоха да погледнат Хана за последен път. Беше се завъртяла напреко на креватчето. Адам я оправи, зави я и за малко задържа ръката си върху гръбчето й.
Помили изведнъж се сети за нещо, което беше прочела в папките на Фийби. В онези дни на Кейп Код се е смятало, че съществува особена любов между бащата и новородената му дъщеря. Дъщерята е била неговата слабост.
По-късно, когато се бяха прегърнали и се унасяха, Адам й зададе въпроса, който вече не можеше да таи у себе си.
— Мила — прошепна той, — защо не искаш Ейми да разбере, че си била на „вдовишката площадка“?
39
В понеделник сутринта, когато отиде на работа, Нат Куган намери на бюрото си бележка: „Отбий се при мен.“ Беше подписана от Франк Шей, началника на полицията.
Нат се чудеше какво се е случило. Завари Франк да говори, по телефона с областния прокурор. Почукваше с пръсти по бюрото си. Приветливото изражение, което обикновено беше изписано на лицето му, липсваше.
Започваше разследване. Компанията, в която семейство Карпентър застраховаха имуществото си, се беше включила в играта. С най-голямо удоволствие приеха теорията на Греъм, че дъщеря им е станала жертва на непочтена постъпка — смарагдовият й пръстен е бил изтръгнат насила от пръста й и сега е у Скот Коуви.
Нат вдигна вежди, когато разбра, че следващата крачка предполага обсъждане на теченията в океана. Служителите от бреговата охрана бяха склонни да докажат, че ако Вивиан Карпентър Коуви е била под водата на мястото, където съпругът й твърдеше, че са плували, след като се разделили, тялото й е щяло да бъде изхвърлено не на брега в Стейдж Харбър, а отнесено към Мартас Виниърд.
След като приключи разговора по телефона, Шей каза:
— Нат, радвам се, че реши да действаш, воден от интуицията си. Областният прокурор беше приятно изненадан от факта, че вече сме започнали разследване. Добре е, че имаме аванс, защото, когато журналистите научат, всичко ще се превърне в един голям цирк. Спомни си какво стана със случая Фон Бюлоу.