Нат реши сам да огледа гаража. Беше солидна постройка, залепена за къщата, в която имаше две клетки. На лавиците в дъното бяха наредени принадлежности за подводен спорт и риболов, хладилна чанта, инструменти — обичайните за подобно място вещи. Водолазният костюм, в който беше облечена Вивиан, когато откриха тялото й, все още не беше върнат, защото беше нужен за следствието.
Коуви и Вивиан имаха само една кола — от последните модели беемве. Нат знаеше, че тя е била на името на Вивиан. Колкото повече гледаше този следобед, толкова повече си мислеше за отвращението на майка му, когато преди години по-голямата й сестра се омъжи. „Джейн работи дълги години за всяка вещ, която притежава — фучеше тя. — Какво намери у този нещастен търтей? Когато сключиха брак, той имаше само един чифт бельо.“
На Нат му се струваше, че Коуви не е имал кой знае колко повече имущество преди брака си с Вивиан.
Изведнъж очите му светнаха. Нямаше никакви признаци от беемвето да тече масло, а и не беше забелязал мазни петна по алеята.
Чудеше се кой е паркирал тук, при това неведнъж, а много пъти, и защо колата на госта е трябвало да бъде вкарвана в гаража. Едната от причините, естествено, би могла да е, че не е желаел никой да знае за посещенията му в къщата.
Нат реши, че веднага трябва да провери дали от колата на Тина не тече масло.
44
Деб Куган се чувстваше отлично. Обикновено сама измиваше късата си къдрава коса, изсушаваше я с кърпата и после отиваше да я подстрижат в малкия фризьорски салон на другия край на града. Посещаваше го веднъж на месец и половина. Досега не беше идвала в „Тресис“, най-реномирания фризьорски салон в Чатам.
Беше спокойна, с удоволствие разглеждаше боядисания в розово и бяло интериор на модния салон, наслаждаваше се на миенето на косата, включващо масаж на шията, на процедурата, чиято цел беше да изпъстри със златисти кичури светлокестенявата й коса, на маникюра и на педикюра, който за първи път й правеха. С чувството, че е неин граждански дълг да поприказва с колкото се може повече служителки от салона, тя реши да се подложи на всички тези манипулации.
Опасението й, че жените, работещи в салона, може би няма да искат да говорят, изчезна моментално. Всички бяха възбудени от новината, че Скот Коуви вероятно ще бъде заподозрян в убийството на жена си.
За Деб не беше трудно да накара Бет, която й изми косата, да си развърже езика за покойната Вивиан Карпентър Коуви, но научи само, че едва не припаднала, когато разбрала колко пари има.
— На мен никога не ми даваше бакшиш, а на фризьорката — символичен. Ако близо до ухото й попаднеше една капка вода, крещеше, че тъпанчетата й са много чувствителни. Питам ви, колко чувствителни могат да бъдат едни тъпанчета? Постоянно се фукаше, че се учи да става леководолаз.
Фризьорката беше малко по-снизходителна.
— Сякаш ни правеше услуга, като идваше при нас. Непрекъснато се притесняваше, че не изглежда добре. И, разбира се, винаги ние бяхме виновни, ако решеше, че е така. Жалко наистина. Беше симпатична на вид, но се опитваше да показва високомерието на семейство Карпентър, а в същото време се разстройваше от всичко. Беше способна да накара и светец да излезе от кожата си.
Маникюристката също беше склонна да поклюкарства, но не каза нищо съществено.
— Беше луда по съпруга си. Не е ли страхотен? Веднъж той пресичаше улицата, идваше да я вземе. Едно от момичетата, което неотдавна беше започнало работа при нас, го видя през прозореца и извика: „Извинете, но ще изтичам за секунда навън и ще се хвърля в краката на този самец.“ Момичето естествено, се шегуваше, но представяте ли си, в момента довършваше ноктите на Вивиан. Тя страхотно се ядоса и й изкрещя: „Защо всяка уличница се мъчи да се докопа до мъжа ми?“
„Мъчи се да се докопа до мъжа ми“, помисли си Деб. Значи не той е свалял жените, а те — него. Тя попита маникюристката:
— Кога се случи това?
— Ами две-три седмици, преди да се удави.
Чак когато стигна до педикюра, Деби разбра, че следобедът й не е лукс, отишъл на вятъра. Педикюрът се правеше в отделено от залата помещение, в което имаше два повдигнати нависоко стола и ванички за краката.
— Опитайте се да не мърдате с пръсти, мисис Куган — каза й Мари педикюристката. — Не ми се иска да ви порежа.
— Не мога, гъдел ме е — призна си Деби.
Мари се засмя.
— Имам още една такава клиентка. Почти никога не си прави педикюр, но преди сватбата й всички й казахме, че пръстите на краката трябва да са красиви.