Използвайки удобния момент, Деби спомена името на Вивиан.
— Като си помисли човек, че Вивиан Карпентър живя само три месеца след сватбата си — въздъхна тя и замълча.
— Знам. Ужасно е, нали? Сандра, клиентката, за която ви говорех, че не си прави често педикюр…
— Да?
— Та в деня, когато си правеше педикюр за сватбата, седеше точно на този стол, а Вивиан беше до нея. Заприказваха се. Сандра непрекъснато занимава хората с проблемите си.
— И за какво говореше тогава?
— Сподели с Вивиан, че ще ходи при адвоката си, за да подпишат предбрачното споразумение с годеника си.
— А какво й отговори Вивиан? — попита Деби и се изпъна на стола.
— Ами нещо такова: „Според мен, ако двама души не се обичат и не си вярват, не би трябвало да се женят.“
Мари сложи лосион на пръстите на Деби и започна да ги масажира.
— Сандра не е жена, която би преглътнала подобно нещо. Тя обясни на Вивиан, че вече веднъж се е женила и се е развела след тригодишен брак. Сандра има няколко бутика. Бившият й съпруг твърдял, че й е помогнал, защото представете си, през нощта е изслушвал плановете й за разширяването на търговските й контакти. Получил голямо обезщетение. Сандра каза, че когато се оженили, не знаел какво означава думата „бутик“ и след като се развели, все още не му било съвсем ясно. Заяви на Вивиан, че когато единият от партньорите има пари, а другият няма, при разпадане на брака на този, който има пари, му излиза през носа.
— А какво й отговори Вивиан?
— Изглеждаше леко разстроена. Спомена, че въпросът е интересен и важен, и не би било зле да се посъветва с адвоката си.
— Шегуваше ли се?
— Нямам представа. Човек никога не можеше да бъде сигурен какво точно мисли Вивиан. — Мари посочи към масичката с лаковете и попита: — Същия цвят като маникюра ви ли да бъде — ягодовочервено?
— Да, моля.
Мари разклати шишенцето, отвори капачето и започна да лакира ноктите на краката й.
— Жалко — въздъхна тя. — По душа Вивиан беше добър човек, но се чувстваше страшно несигурна. Тогава я видях за последен път. След три дни се удави.
45
„Каптънс Тейбъл“ се намираше в яхтклуба в Хаянис и гледаше към пристанището.
Като дългогодишен член на клуба и чест гост на ресторанта Джон беше осигурил приятна маса в остъклената пристройка. Настояваше Помили да седне с лице към прозореца, за да се наслаждава на гледката към Нантъкет Саунд, на елегантните платноходки, на изящните яхти и на масивните параходи, превозващи туристи до Мартас Виниърд и Нантъкет.
Когато Помили излезе от къщи в седем без петнайсет, Хана вече беше в креватчето си. Сега, докато си пиеше шампанското, една мисъл непрекъснато я глождеше. Дали докато е преглеждала огромния брой документи в папките на мисис Спрейг, не е зърнала портрет на капитан Андрю Фриман, който подсъзнателно й е направил впечатление? Изглежда, Джан Пейли си помисли точно това. А после се чудеше колко пъти през последните дни е използвала думите „несъзнателно“ и „подсъзнателно“. Напомни си, че дори транквилантите, които вземаше от време на време, можеха да я накарат да се чувства замаяна.
Поклати глава, за да отпъди тревожните мисли. Вече беше доволна, че е дошла в ресторанта. Навярно поради тази причина Адам настояваше тя да бъде сред хора. В миналото Помили беше изключително общителна, но след смъртта на Боби за нея беше истинско усилие да изглежда весела или заинтригувана от някого или нещо.
Докато беше бременна с Хана, пишеше последната книга от поредицата за Дейвид и беше изцяло отдадена на решението си да я завърши. Осъзнаваше, че когато не е заета, започва да се тревожи, да не би да се случи нещо лошо — спонтанен аборт или мъртво раждане.
След раждането на Хана се мъчеше да се пребори със симптомите на посттравматичния стрес — халюцинации, пристъпи на страх, депресия.
Доста мрачен списък от проблеми, с които трябва да се справи мъж като Адам, чиято работа е свързана със свръхнапрежение, помисли си Помили. Днес следобед й стана крайно неприятно от очевидните му усилия да я накара да излезе на вечеря и да я убеди да остави Ейми да пренощува при нея. Сега страшно много й се искаше той да е до нея на масата в ресторанта.
Помили знаеше, че най-накрая си е възвърнала предишната фигура. Талията й отново беше нормална и тази вечер реши да облече бледосив копринен костюм, който се състоеше от късо сако и широк панталон. Тъмносивите маншети на сакото бяха в тон с цвета на блузата. Косата й, избеляла от слънцето, беше прибрана в малък кок на тила. Тоалетът се допълваше от къса, прилепнала към шията огърлица в комплект с диамантени обици, които Адам й подари за годежа. Осъзна, че е добре за самочувствието, когато започнеш отново да се обличаш елегантно.