Накрая усети, че клепачите й натежават. Настани се удобно в леглото и докосна възглавницата на Адам. Дали се беше обаждал тази вечер? Сигурно не. В противен случай Ейми щеше да й каже. Но защо не се опита да й позвъни към десет и половина? Знаеше, че тогава Помили вече ще се е прибрала вкъщи.
Може би аз трябваше да му позвъня, каза си тя. Би следвало да го уведомя, че съм прекарала приятно вечерта. Адам навярно се е страхувал да ми телефонира. Предположил е, че ще му се оплача, защото ме е накарал да вечерям навън.
Господи, искам да бъда такава, каквато бях преди, просто да бъда нормална.
В четири часа тътенът от летящия към нея влак разтърси къщата.
Помили беше на железопътния прелез и се мъчеше да премине навреме през него. Влакът се приближаваше застрашително.
Подскочи, запуши си ушите с пръсти, за да заглуши шума, и препъвайки се, хукна към детската стая. Трябваше да спаси Боби.
Хана пищеше, размахваше ръчички и риташе с крачета.
Влакът ще убие и нея, помисли си Помили, като се опитваше неистово да потърси някакъв реален смисъл в цялата тази бъркотия.
После шумът започна да утихва. Влакът отминаваше, а потракването на колелата му отзвучаваше в нощта.
Хана продължаваше да пищи.
— Млък! — изкрещя й Помили. — Млък!
Хана започна да се дере от плач.
Помили се отпусна на леглото до креватчето на бебето. Трепереше и стискаше раменете си, защото се чувстваше твърде несигурна в себе си, за да вземе Хана на ръце.
А после от долния етаж го чу да я вика. Гласчето му беше развълнувано и радостно: „Мами, мами!“
С протегнати ръце, хлипайки, Помили хукна надолу да търси Боби.
46
10 август
Областният прокурор свика заседание в кабинета си в Барнстабъл. Трябваше да присъстват тримата полицаи от персонала му, взели участие в обиска на къщата на Коуви, патоанатомът, извършил аутопсията, двама експерти от бреговата охрана в Удс Хоул — единият да удостовери какви са били теченията в океана в деня, когато се удави Вивиан Карпентър, а другият да опише състоянието на водолазния й костюм, — както и Нат Куган.
— Това значи, че утре трябва да тръгна рано — каза Нат на Деби в сряда сутринта. — Искам да огледам колата на Тина, за да видя изпуска ли масло, и да поговоря с адвоката на Вивиан, за да разбера дали се е свързала с него преди смъртта си.
Деб слагаше поредната купчинка вафли в чинията на съпруга си. Момчетата вече бяха приключили със закуската и отишли на работа, както правеха през лятото последните няколко години.
— Не биваше да ти давам допълнително — въздъхна тя. — Трябва да свалиш десет килограма.
— Днес имам нужда от повече енергия, момичето ми.
— Естествено — поклати глава Деби.
От масата Нат наблюдаваше лъскавите светли кичури в косата й.
— Наистина изглеждаш великолепно — заяви той. — Довечера ще те заведа на ресторант, за да се изфукам с теб. Между другото, не ми каза колко ти струва всичко това.
— Яж си вафлите — отвърна Деби и му подаде кленовия сироп. — Сигурна съм, че не би искал да разбереш.
Най-напред Нат се отби в „Уейсайд“. Надникна в залата. Както предполагаше, Тина беше заета с клиентите. После отиде в канцеларията, но откри само секретарката.
— Имам един въпрос — каза гой. — Отнася се за Тина.
Секретарката сви рамене.
— Мисля, че не пречи да го зададете. Онзи ден ви разрешиха да погледнете досието й.
— Кой би могъл да знае дали са й се обаждали често по телефона в ресторанта?
— Не е разрешено оттук да се водят лични разговори, освен ако не се отнася за нещо спешно. В противен случай приемаме съобщението, а сервитьорката се обажда през почивката си.
Умряла работа, помисли си Нат.
— Известно ли ви е каква кола кара Тина?
Тя посочи през прозореца към паркинга зад сградата.
— Зелената тойота е на Тина.
Колата беше най-малко на десет години. Ръждата по калниците беше започнала да разяжда ламарината. Пъшкайки, докато клякаше, Нат надникна под шасито. Лъскавите капки масло се виждаха ясно. По чакълената настилка имаше петна.
Точно както предполагах, развълнувано си помисли той. С мъка се изправи на крака и погледна през стъклото откъм мястото на шофьора. В колата на Тина бъркотията беше пълна. На предната седалка бяха разхвърляни касети. На пода се търкаляха отворени кутии от сода. Нат надникна и през задния прозорец. На седалката бяха натрупани списания и вестници. В този миг забеляза под книжните торби на пода две празни малки туби за масло.
Бързо се върна в канцеларията.
— Още един последен въпрос: понякога Тина приема ли заявки за резервации по телефона?