След като затвори телефона, Помили се приближи до масата. Вчера, когато Джан Пейли си тръгна, тя бързо прегледа папката на Фийби Спрейг със скиците. Търсеше портрет на капитан Андрю Фриман. Сега прекара няколко часа, като преобърна целия архив, но не откри нищо.
Сравни рисунката си с портрета, който беше донесла Джан. Всяка черта от лицето съвпадаше точно. Единствената разлика беше в това, че на копието от библиотеката в Брустър капитанът беше на щурвала на кораба си. Помили се чудеше откъде е могла да знае как изглежда мъжът.
Посегна към скицника. В съзнанието й се оформяше образът на Мехитабел и напираше да бъде нарисуван. Развяна от вятъра, стигаща до раменете кестенява коса, нежно продълговато лице, големи тъмни очи, малки ръце и крака, усмихващи се устни, люшнали се настрани поли на синя ленена рокля с дълги ръкави и дантела на предницата.
Рисуваше бързо и уверено. Пръстите й смело пресъздаваха образа върху хартията. След като свърши, Помили сложи рисунката до портрета, донесен от Джан Пейли, и осъзна какво е направила.
На портрета от библиотеката в Брустър зад фигурата на капитана се виждаха развените поли на роклята, която е носела Мехитабел.
Помили грабна лупата. Едва забележимите отпечатъци върху ръкава на Андрю Фриман от снимката, намерена в библиотеката в Брустър, бяха върхове на пръсти — на пръстите на Мехитабел. Помили гледаше портрета и в главата й изплуваха един след друг въпроси. Дали жената е стояла зад съпруга си на кораба, докато неизвестният художник го е рисувал преди близо триста години? Дали е изглеждала така, както аз си я представям?
Изведнъж й стана страшно. Пъхна трите рисунки в една от папките, взе Хана на ръце и излезе на слънце.
Хана гукаше и дърпаше косата й и докато Помили я освобождаваше от малките пръстчета, й хрумна една мисъл: снощи, когато се събуди от тътена на влака, Хана пищеше.
— Дали влакът не те е събудил и теб? — извика Помили. — Затова ли беше толкова изплашена? О, Хана, какво става с нас? Нима и ти полудяваш заедно с мен?
49
Областният прокурор Робърт Шор ръководеше съвещанието в една от заседателните зали на Областния съд в Барнстабъл. Седеше начело на масата, а от двете му стани се бяха настанили патоанатомът, детективите и експертите от бреговата охрана. Беше сложил Нат Куган на отсрещния край на масата, отдавайки му заслужена почит за огромната работа, която беше свършил по случая.
— С какво разполагаме? — попита Шор и кимна на Нат да изложи фактите.
Нат ги изброи един по един.
Следващият беше патоанатомът.
— Тялото беше обезобразено от морските хищници. Интересувате се най-вече от ръцете. Липсваха върховете на всичките пръсти, което може да се очаква. Раците нападат първо върховете на пръстите на удавника. Останалата част от пръстите на лявата ръка бяха невредими. На безименния пръст на жената имаше тясна златна брачна халка. — Той вдигна снимка, направена при аутопсията. — Състоянието на дясната ръка обаче е съвсем различно. Освен липсващите върхове на пръстите безименният пръст е оглозган до костта. Това предполага, че е бил разранен и на повърхността му е имало кръв, която е привлякла хищниците.
— Съпругът на жертвата твърди, че същата сутрин, когато настъпила смъртта, Вивиан дърпала и въртяла пръстена — намеси се Нат. — Възможно ли е раната да е била причинена по този начин?
— Да, ако обаче е изтеглила пръстена много силно.
Областният прокурор Шор взе снимката от патоанатома.
— Според съпруга й Вивиан е била на лодката с пръстена, но той предполага, че го е преместила на лявата си ръка. Ако е бил хлабав, дали е могъл да падне във водата?
— Разбира се. Но е изключено да се е изплъзнал от кокалчето на пръста на дясната й ръка. Бих искал да ви обърна внимание и върху още един факт. — Той вдигна друга снимка. — Почти нищо не е останало и от десния й глезен, но личат следи от въже. Възможно е да е била завързана с него и влачена на голямо разстояние.
Шор се наведе напред.
— Преднамерено?
— Никой не е в състояние да твърди със сигурност подобно нещо.
— Нека да преминем на съдържанието на алкохол в кръвта й.
— От пробите установихме, че е консумирала алкохол, равняващ се на три чаши вино. Ако инцидентът беше станал, докато е шофирала, щяхме да кажем, че е била „под въздействието на алкохола“.
— С други думи — заяви Шор, — не е трябвало да се занимава с подводно плуване в подобно състояние, но няма закон, който да забранява това.
Дойде редът на експертите от бреговата охрана в Удс Хоул. Единият носеше морски карти и ги сложи върху статив. Служейки си с показалка, той представи резултатите от проучването си, като първо посочи едно място на около миля от Монъмой Айланд и обясни: