— Ако е изчезнала тук, тялото й щеше да бъде отнесено към Виниърд и щеше да бъде открито някъде тук. — Той бодна мястото с показалката. — Другата възможност е силните течения, предизвикани от бурята, да я изхвърлят на брега на Монъмой. Не би могла да попадне единствено в Стейдж Харбър, където всъщност беше открит трупът й — заключи експертът. — Освен ако не се е оплела в някоя рибарска мрежа и течението да я е завлякло дотам, което не е изключено.
Специалистът по водолазна екипировка разстла костюма, в който е била облечена Вивиан Карпентър в деня на смъртта си.
— Доста е износен — отбеляза той. — А всъщност момичето е било богато, нали?
— Мисля, че съм в състояние да дам обяснение на този факт — каза Нат. — За сватбата Вивиан е подарила на съпруга си водолазен костюм. Според него тя решила да използва стария му костюм, докато се увери, че подводното плуване наистина й харесва. Ако се окажело, че е така, щяла да си купи модерен костюм като неговия.
— Звучи съвсем приемливо.
Обсъдиха и евентуалната връзка между Тина и Скот. Областният прокурор зададе въпроса:
— Тина в момента е сгодена, нали?
— Да, за предишния си приятел — отвърна Нат и описа впечатленията си от Фред Хендин. После спомена за маслото по пода на гаража в къщата на Скот Коуви. — Твърде неубедително доказателство, бих казал — призна той. — Един добър адвокат — а Адам Никълс е върхът — би могъл да го разбие на пух и прах.
Прегледаха протокола от обиска в дома на Коуви.
— Коуви се е подготвил добре — изпъшка Шор. — Там няма нищо. А Вивиан? Къде е държала личните си документи?
— В сейфа си — отвърна Нат.
— И съпругът й не е имал достъп до него?
— Не.
В края на съвещанието за всеобщо разочарование на основание на фактите се стигна до извода, че почти не съществува надежда да се свикат съдебните заседатели, които да внесат в съда дело по обвинение в убийство.
— Ще се обадя на съдията Марън в Орлиънс и ще го помоля да назначи предварително следствие — реши. Шор. — По този начин всички факти ще станат достояние на обществеността. Ако съдията сметне, че разполагаме с достатъчно доказателства, ще постанови наличие на престъпно нехайство или непочтено отношение и тогава можем да свикаме съдебните заседатели. — Той се изправи. — Господа, приканвам ви към неофициално гласуване. Забравете какво е приемливо за съдебните заседатели и какво — не. Ако трябваше да се произнесете дали Скот Коуви е виновен или невинен, какво щяхте да кажете?
Шор обиколи масата. Един по един те отговориха тихо:
— Виновен… Виновен… Виновен… Виновен… Виновен… Виновен… Виновен.
— Виновен — решително се съгласи Шор. — Пълно единодушие. Може би няма да успеем да го докажем, но всички ние смятаме, че Скот Коуви е убиец.
50
Сюзан Портър, клиентката на Адам, плачеше тихо, докато седеше срещу него в правната кантора „Никълс, Странд и Милър“ на Парк Авеню. Двайсет и осем годишна, леко закръглена, с тъмночервена коса и синьо-зелени очи, тя би била много привлекателна, ако чертите й не бяха разкривени от страха и напрежението.
Беше обвинена в убийство на съпруга си. По молба на Адам делото щеше да бъде преразгледано. Заседанията на съда започваха през септември.
— Струва ми се, че не съм в състояние пак да мина през всичко това — заяви тя. — Толкова съм ви благодарна, че ме измъкнахте от затвора, но мисълта да се върна отново там…
— Няма да се върнете — увери я Адам. — Но, Сюзан, разберете веднъж завинаги — никакви контакти със семейството на Кърт. Затваряйте телефона, ако родителите му ви се обаждат. Целта им е да кажете нещо провокиращо, дори нещо, което може да се приеме като заплаха в широкия смисъл на думата.
— Знам. — Тя се изправи и се приготви да тръгва. — Вие сте на почивка, а вече два пъти идвате тук заради мен. Надявам се, че разбирате колко съм ви задължена.
— Когато ви освободя окончателно, тогава ще приема благодарностите ви. — Адам заобиколи бюрото си и я придружи до вратата.
Когато отвори, Сюзан го погледна.
— Всеки ден благодаря на бога, че поехте защитата ми.
Адам видя дълбоката признателност в очите й.
— Горе главата, Сюзан — заяви й делово той.
Петдесетгодишната му секретарка Рода беше в преддверието на кабинета. Последва го до бюрото му.
— Честна дума, Адам, вие наистина привличате жените. Всичките ви клиентки накрая се влюбват във вас.
— Стига, Рода. Адвокатът е като психиатъра. Повечето му пациентки се влюбват в него. Казва се „синдром на рамото, на което да се облегна“.