— Няма нищо, Ейми. Можеш ли да дойдеш утре? Аз трябва да поработя върху данните от архива на мисис Спрейг и се нуждая от някой, който да наглежда Хана.
52
Хенри Спрейг изведе жена си на разходка — отидоха на любимото им място по плажната ивица, която минаваше пред къщата „Помни“. Беше шест и петнайсет, когато двамата видяха Адам, Помили и бебето там, където вълните миеха брега на океана. Спряха се да си поприказват.
— Току-що се прибрах от Ню Йорк — обясни Адам — и реших, че веднага трябва да ми влезе пясък в обувките. Елате вкъщи да пийнем по чаша вино.
Денят мина лошо за Фийби. След като тримата с Хенри и Джан Пейли се върнаха от дома на Скот Коуви, тя беше силно възбудена. Отиде в кабинета си и започна да си търси папките, като обвини Хенри и Джан, че са й ги откраднали. Сега Хенри реши, че би било добре Фийби да види къде са. Междувременно отново щеше да й обясни защо ги е дал на Помили. Искаше също така да сподели с Адам, че е говорил със Скот.
Прие поканата и двамата с Фийби последваха семейство Никълс. Докато прекосяваха моравата, той спомена пред Помили какво смята да направи.
Помили го слушаше със свито сърце и се молеше Фийби да не си прибере архива.
Но когато влязоха в кухнята, Фийби Спрейг остана доволна при вида на грижливо подредените купчини от папки, документи и книги. С обич прокара пръстите си по тях и съпругът й, Помили и Адам забелязаха, че лицето й се проясни, а погледът й се избистри.
— Исках да разкажа историята й — промърмори Фийби, отваряйки папката със скици.
Помили разбра, че Фийби възнамерява да прегледа всички картини. Когато стигна до онези, които Помили беше нарисувала, тя извика:
— О, вие сте използвали портрета, който имам — Мехитабел и Андрю на кораба. Не можех да го намеря. Мислех си, че съм го загубила.
Слава богу, помисли си Помили. Значи наистина има картина, която съм пресъздала. Знаех си, че от това лекарство главата ми не е наред.
Фийби изследва известно време лицето на Мехитабел, Усети, че съзнанието й отново се замъглява и губи ориентация. Наложи си да продължи да разсъждава. Съпругът й я е обичал, но не й е вярвал. Ето защо е умряла. Трябва да предупредя жената на Адам. Кроят планове да сторят същото и с нея.
Планове! Планове! Опита се да се съсредоточи върху думата, но тя вече беше загубила смисъла си.
Мехитабел. Андрю. И кой още? Преди умът й да се размъти, тя успя да прошепне на Помили:
— Мехитабел е била невинна. Тобаяс Найт. Отговорът е в папката за плячкаджиите.
53
В сряда късно следобед областният прокурор се обади на Греъм и Ан Карпентър. Бяха излизали да играят голф, но скоро се отказаха, понеже Ан не се чувстваше добре.
Греъм осъзна, че може би е сгрешил, като е упражнил натиск върху властите да отправят открито обвинение срещу Скот Коуви по повод смъртта на Вивиан. Журналистите с радост приеха крайно интересната новина и поместиха в изданията си всяка подробност за живота на Вивиан, която успяха да открият.
Сега във вестниците тя се описваше като „нещастното малко богато момиче“, „отхвърленото от обществото същество“, „непокорницата, която пушела марихуана“. Фактите от личния им живот бяха изкривени, за да звучат по-любопитно и да развихрят фантазията на читателите.
Ан се чувстваше сломена, унижена и огорчена.
— Може би не трябваше да се занимаваме повече с това, Греъм. Няма да я върнем обратно, а сега оскверняваме паметта й.
Поне предварителното следствие ще прочисти атмосферата, мислеше си Греъм, докато приготвяше мартинито, което пиеха в пет часа, и носеше подноса в остъклената веранда, където Ан си почиваше.
— Малко избърза, нали? — попита тя.
— Само малко — съгласи се Греъм. — Обади се областният прокурор. Съдията в Орлиънс е назначил предварителното следствие за понеделник следобед. — В отговор на тревожното изражение на лицето й той добави: — Поне ще се изяснят обстоятелствата. Разпитът на свидетелите ще бъде при открити врати и след като бъдат представени всички факти, ще настояваме съдията да постанови дали наистина липсват доказателства за преднамерено нехайство или дори предумишлено убийство.
— А ако съдията постанови, че няма такива доказателства? — попита Ан. — Тогава ще излезе, че сме раздухали безпочвени опасения.
— Не е така, скъпа, и ти го знаеш.
Чуха, че телефонът отново звъни. След малко икономката донесе апарата.
— Обажда се мистър Стивънс, сър. Настоява да говори с вас.
— Това е човекът, който бе назначен от застрахователната компания да направи разследване на Скот — обясни Греъм. — Настоявах да ме информира незабавно, ако открие нещо, свързано със случая.