Дали не чувствам близост с Мехитабел, защото мъжът ми може би заговорничи с лекарката да ме раздели с бебето и въпреки съмненията им, че не съм способна да се грижа за Хана, аз всъщност се справям добре?
Сигурно така е и със Скот Коуви, каза си Помили. Хората те гледат, шушукат, търсят начин да те сложат под ключ. На устните й се появи усмивка, когато си спомни за повдигнатите вежди и за едва забележимото намигване на Скот, докато слушаха една от безкрайните заплетени истории на Джон по време на вечерята.
Помили усети, че се отпусна, и се унесе. Стресна се, без да знае колко дълго е спала. Трябваше да провери дали Хана е завита. Когато се измъкна от леглото, Адам подскочи и попита:
— Помили, къде отиваш?
Тя потисна гнева си и се опита да му отговори спокойно:
— Събудих се, понеже ми стана студено, и реших да погледна Хана. Ти не спиш ли, скъпи? Вероятно си ходил да видиш дали не се е отвила?
— Не, спях.
— Веднага идвам.
В стаята миришеше на мухъл. Хана се беше обърнала настрани и спеше с вдигнато нагоре дупе и подвити крачета. Одеялцето й се беше свлякло на пода. Плюшените играчки, които стояха на скрина, бяха наредени около нея в креватчето.
Обезумяла, Помили нахвърли обратно играчките на скрина, вдигна одеялцето и го изтърси.
— Не съм го направила аз, Хана — прошепна тя, докато завиваше дъщеря си. — Не съм го направила.
— Какво не си направила, Помили? — попита Адам, застанал на вратата.
55
Утрото в четвъртък беше облачно и хладният, режещ вятър накара хората в Чатам бързо да отворят гардеробите си и да извадят ризи с дълги ръкави и якета. Денят беше от онези, за които Мардж, помощничката на Елейн, твърдеше, че я „изпълват с енергия“.
Агенцията за недвижими имоти „Аткинс“ се беше сдобила с няколко нови предложения и Елейн лично се зае да направи снимки на къщите. Прояви негативите и увеличи снимките, преди да ги занесе в кабинета си.
Когато се събуди, Мардж усети хладния въздух, реши да отиде по-рано на работа и да се възползва от възможността да подреди витрините, необезпокоявана от никого. Пристигна в агенцията в седем и половина и започна да сваля снимките.
В девет без десет вече беше приключила и стоеше отвън на тротоара, оглеждайки критично творението си. Много е красиво, помисли си тя, докато се наслаждаваше на постигнатия ефект.
Снимките бяха невероятно добри и показваха къщите в най-хубавия им вид. Имаше стара къща в традиционния за Кейп Код стил, която се намираше на Кокъл Коув, великолепна сграда с два етажа на предната страна и един на задната, разположена в Дийп Уотър Лейн, съвременна постройка на Санди Шус Лейн и още десетина не толкова впечатляващи, но очарователни жилища.
Най-важното предложение беше имението на крайбрежието в Уичмир Харбър. За него Елейн нае фотографа, който винаги използваше, за да прави въздушните снимки. Мардж я сложи в центъра на витрината, където досега стоеше снимката на къщата „Помни“.
Мардж чу одобрителни възгласи зад гърба си и бързо се обърна.
— Ще ги купя всичките — заяви Елейн и слезе от колата си.
— Продадени са! — Мардж я изчака да се приближи и попита: — Кажи ми честно, как ти се струва?
Елейн разгледа внимателно експонатите.
— Мисля, че са наредени прекрасно. Май вече беше време да свалим любимката ми, снимката на къщата „Помни“.
— И аз смятам така, особено след като си толкова сигурна, че семейство Никълс възнамеряват да я купят.
Елейн вървеше отпред, докато влизаха в агенцията.
— Боя се, че може да се откажат — отвърна със сериозен тон Елейн. — Останах с впечатлението, че Помили Никълс не е добре.
— Не я познавам — отбеляза Мардж, — но Адам Никълс е хубав мъж. Спомням си колко беше тъжен миналата година, когато пристигна тук сам и ти го доведе в агенцията. Нае Спарк Котидж близо до твоята къща, нали?
— Да. — Елейн забеляза снимката на къщата „Помни“, подпряна на един стол. — Имам идея — каза тя. — Хайде да я изпратим на Скот Коуви. Дано всичко се оправи. Тогава не бих се изненадала, ако реши да остане на Кейп Код. Двамата с Вивиан бяха луди по това имение. Така поне ще има предвид къщата, ако семейство Никълс се откажат да я купят.
— Ами ако вече не се интересува от нея? Ако отново трябва да я обявим за продан, ще съжаляваш, че си му я дала.
— Запазила съм негатива. Мога да направя копия.
Елейн влезе в кабинета си. Мардж започна да прибира снимките, които беше свалила, в големия албум на масата в приемната. Звънът на камбанката извести за пристигането на първия посетител.
Беше момчето, което доставяше цветя по поръчка. Носеше ваза с рози на дълги дръжки.