Скот се оживи.
— Някоя от сервитьорките в „Даниъл Уебстър“. Отначало бяха приятелки с Тина, но впоследствие трудно я понасяха. Тина ми обясни, че й се сърдели, защото клиентите, които давали големи бакшиши, настоявали да сядат на нейните маси.
— Тина явно се прави на светица. Надявам се, че приятелят й Фред няма да има нищо против всички да разберат как го е лъгала.
Адам отново си зададе въпроса защо се остави да бъде въвлечен в този случай. Все още вярваше, че смъртта на съпругата на Скот Коуви е нещастен случай. Но в същото време беше убеден, че Коуви е използвал Тина, докато Вивиан е решила да се омъжи за него. Човекът може и да е невинен, но този факт не означава, че не е мерзавец, каза си той.
Изведнъж почувства, че се задушава в малката кухня. Искаше му се да се върне при Помили и Хана. Оставаше им да прекарат само още няколко дни заедно, преди да настани Помили в болницата в Ню Йорк. Трябваше да започне да я подготвя за това.
— Дайте ми имената на онези сервитьорки — рязко заяви той.
— Лиз Мърфи и Алис Риган.
— Напишете ги. Дано все още работят там.
Адам се обърна и излезе от кухнята. Докато минаваше покрай столовата, надникна вътре. На масата имаше голяма снимка. Беше на къщата „Помни“ — тази, която Елейн държеше на витрината. Влезе, за да я разгледа.
Красива е, помисли си той. Сградата изглеждаше царствено надменна. Цветовете бяха поразителни — тъмнозелените клони на дърветата, заобикалящи къщата, пурпурносините хортензии, растящи около основите й, синьо-зеленият океан, леко потрепващ от малките вълни, разбиващи се в брега. Дори се виждаха хора, разхождащи се по плажа, и малка лодка, хвърлила котва точно при хоризонта.
— Би ми се искало да е моя — отбеляза той.
— Подарък ми е от Елейн — бързо отвърна Скот. — Иначе щях да ви я дам. Елейн, изглежда, смята, че ако вие не купите къщата „Помни“, аз ще проявя интерес към нея.
— А така ли е всъщност?
— Ако Вив беше жива, да, но не и при сегашното положение на нещата. — Той се поколеба, преди да продължи: — Имам предвид нагласата си в момента. Може би ако съдията постанови, че съм невинен, ще променя решението си.
— Ако човек непрекъснато гледа картината, сигурно ще получи стимул да купи къщата. Това го казвам на себе си — заяви Адам. После се обърна и се приготви да тръгва. — Отивам си. Ще поговорим друг път.
Качваше се на колата, когато Хенри Спрейг му махна да се приближи.
— Открих още материали, които сигурно ще бъдат интересни за Помили — обясни той. — Влез. Искам да ви ги дам.
Папката лежеше на масата във фоайето.
— Фийби твърди, че тази кукла е от къщата „Помни“. Не ми е ясно защо е толкова категорична. Имаш ли нещо против да я вземеш?
— Навярно Помили ще й се зарадва — отвърна Адам. — Вижда се, че е оригинална антика. Не би трябвало да се учудваш, ако я видиш нарисувана в книгата й. Благодаря ти, Хенри. Как е Фийби?
— В момента спи. Снощи сънят й беше неспокоен. Не помня дали съм споделил с теб, че от първи септември ще я настаня в дом за психично болни.
— Не, не си. Съжалявам.
Докато пъхаше папката под мишницата си и вземаше куклата, Адам се стресна от писъка, който прониза къщата.
— Пак сънува кошмар — каза Хенри и се втурна към спалнята. — Няма нищо, скъпа — успокои я той.
Фийби отвори очи, погледна го, после обърна глава и видя Адам, който държеше в ръка куклата.
— О, те я удавиха — въздъхна Фийби. — Но се радвам, че решиха да оставят бебето живо.
62
В четири часа Помили позвъни на Кари Бел. Първоначалният предпазлив отговор на жената, когато Помили се представи, беше заменен с топлота, след като разбра причината за обаждането й.
— Чудесно! — възкликна Кари. — Парите няма да ми бъдат излишни. През последните две седмици си загубих работата в много къщи.
— В много къщи ли? — попита Помили. — Защо?
— О, не трябваше да го казвам. Утре сутринта идвам рано-рано. Благодаря ви, мисис Никълс.
Помили предаде на Ейми разговора си с Кари Бел.
— Знаеш ли какво означава това, че е загубила работата си в много къщи?
Ейми се почувства неудобно.
— Елейн я препоръчва на хора, които продават или дават под наем жилищата си. Кари работи по няколко дни и след нея всяка къща направо светва. Но според Елейн тя е клюкарка и не бивало да се задържа дълго на едно и също място. Дори се опита да убеди баща ми да я уволни.
По време на вечерята Помили разказа на Адам какво е научила от Ейми.
— Не мислиш ли, че е подло? — попита го тя, докато сипваше втора порция чили в чинията му. — Ейми ми каза, че Кари Бел е самотна майка с тригодишно дете, която работи усърдно.