— Не става дума за доверие към доктор Кауфман, а към мен.
63
Джан Пейли се изненада приятно, че Помили Никълс й се обади. Помоли я да й покаже исторически къщи, свързани с легенди.
— Като казвам исторически, имам предвид добри образци на ранната архитектура, а думата „легенди“ предполага разкази за необяснимо чуждо присъствие, например за призрак — уточни Помили.
Джан с удоволствие се съгласи да стане неин водач. Веднага изготви списък на сградите, които възнамеряваше да й покаже.
Щяха да посетят къщата на рода Дилингъм в Брустър. Тя беше втора сред най-старите постройки на Кейп Код. През годините някои от хората, живели под наем в нея, твърдяха, че някаква жена минавала покрай вратата на една от спалните.
Кръчмата „Денис“ също си заслужаваше да бъде посетена. Собствениците й дори имаха прякор за палавия призрак, който вършел лудории в кухнята. Наричаха го Лилиан.
Можеха да отидат и при Сара Най, приятелката на Джан, за която тя спомена пред Помили на събирането у Елейн. Сара беше сигурна, че живее под един покрив с жената, за която е била построена къщата през 1720 година.
Ами къщата в Харидж, която се състоеше от два етажа на предната страна и един на задната? В нея сега се помещаваше ателие за вътрешно обзавеждане. Притежателите й бяха убедени, че от време на време им гостува момиче, живяло в къщата през деветнайсети век и починало само на шестнайсет години.
Джан проведе няколко телефонни разговора, уговори срещите и се обади на Помили.
— Всичко е наред. Ще дойда да ви взема утре сутринта към десет часа.
— Чудесно! Джан, чували ли сте нещо за една старинна кукла, която беше у Фийби Спрейг? Хенри казал на Адам, че според Фийби куклата била от къщата „Помни“.
— О, намерила ли я е? — възкликна учудено Джан. — Толкова се радвам! Том я откри на тавана. Един господ знае колко време е престояла там. Фийби искаше да я покаже на експерт по антики. Според проучванията й не е изключено куклата да е била на Мехитабел. Тогава още не бях разбрала, че Фийби започва да губи паметта си. Беше забравила къде я е сложила.
— Защо мисли, че е принадлежала на Мехитабел? — попита Помили.
— Прочела в някакви спомени, че след като съпругът на Мехитабел взел бебето със себе си, хората често виждали младата жена на „вдовишката площадка“ с кукла на ръце.
64
12 август
В петък Скот Коуви почти през целия ден беше с моторницата в океана. Приготви си обяд, взе въдиците и прекара най-спокойните си часове през последните няколко седмици. Августовската топлина пак беше в разгара си, прогонвайки студа от предишния ден. Лекият ветрец отново действаше успокояващо. Кошовете бяха пълни с омари.
След като се наобядва, той се опъна на палубата със сключени под главата ръце и още веднъж си повтори показанията, които щеше да даде на следствието. Не биваше да забравя, че Адам Никълс го предупреди за евентуални провокиращи въпроси, и трябваше да измисли начин, по който да ги парира.
Най-големият му проблем щеше да бъде връзката с Тина през миналата зима. Как да убеди съдията, без да изглежда мерзавец, че тя го е преследвала?
Изведнъж в съзнанието му изплува нещо, което Вивиан му беше казала. В края на юни, докато се мъчеше да я извади от поредния й пристъп, при който непрекъснато плачеше и твърдеше, че се чувства несигурна, тя въздъхна и му заяви: „Скот, ти си един от онези красавци, по които всички жени си падат. Опитвам се да го разбера. Знам, че и останалите инстинктивно го разбират. Вината не е твоя, ти нищо не можеш да направиш.“
— Виви — изрече на глас той, — благодаря ти, че ми посочи как да се справя на следствието.
Вдигна очи към небето, доближи пръсти до устните си и й изпрати въздушна целувка.
65
Цялото кралско войнство, помисли си Нат Куган, докато четеше списъка на свидетелите, призовани да дадат показания на следствието. Нат беше в кабинета на областния прокурор в Барнстабъл.
Областният прокурор Робърт Шор стоеше прав зад бюрото си и преглеждаше собствените си бележки. Беше го повикал на разговор по обяд, за да координира последните действия, свързани с подготовката за следствието.
— Добре. Сигурно ще има оплаквания, че не сме призовали навреме свидетелите, но процедурата го изисква. Делото е важно и не можем да си позволим да го протакаме. Някакви проблеми?
Съвещанието продължи час и половина. Когато свършваха, двамата мъже бяха на мнение, че ще се представят убедително пред съдията. Но Нат смяташе, че трябва да предупреди областния прокурор.