— Вижте, известно ми е как действа този човек. В състояние е да се разплаче, ако сметне за необходимо. Може и да не е успял като актьор в театъра, но, повярвайте ми, не е изключено да го направи в съда.
66
В петък сутринта Адам излезе от къщи веднага щом Ейми пристигна.
— Налага се да поговоря със свидетелите, които ще потвърдят посещенията на Тина при Скот във Флорида — обясни той на Помили.
— Джан ще дойде да ме вземе в десет часа — отвърна механично тя. — Ще се върна най-късно до два и половина. Кари Бел ще чисти днес, така че двете с Ейми ще бъдат вкъщи с Хана. Това устройва ли те?
— Помили! — Адам понечи да я прегърне, но тя се обърна и се отдалечи.
— Искате ли да ми кажете какво има? — попита Джан Помили, докато преминаваха по моста от Морис Айланд, за да излязат на пътя, който водеше към фара и шосе №28.
— Според съпруга ми и психиатъра, който ме лекува, мястото ми е в изолационната.
— Подобно твърдение е абсурдно!
— Да. И няма да им позволя да постъпят така с мен. Но нека да не го обсъждаме повече. Джан, останах с впечатлението, че Фийби се опитва да сподели нещо с мен. Завчера, когато беше у дома, тя видя папките си и мисля, че ги позна.
— Възможно е — отвърна Джан. — Понякога Фийби, изглежда, наистина има просветления.
— В тона й се долавяше възбуда. Убеждаваше ме, че Мехитабел е била невинна. Спомена нещо като: „Тобаяс Найт. Отговорът е в папката за плячкаджиите.“ Намирате ли някакъв смисъл в думите й?
— Не, наистина. Знаем, че Тобаяс Найт е построил къщата „Помни“, и вероятно те са свързани с този факт. Но днес, докато избирах местата, където да ви заведа, научих, че е направил една от най-старите къщи в Истхам. Ако разполагате с време, можем да се отбием там. В сградата се помещава историческото дружество и нищо чудно да са събирали сведения за майстора.
67
— Тина се запозна със Скот Коуви именно тук — каза Лиз Мърфи на Адам. — Той дойде да вечеря с някои хора от театъра и тя веднага започна да кокетничи с него. А едва ли някоя друга жена умее да го върши по-добре от нея.
Адам разговаряше с младата сервитьорка в канцеларията на „Даниъл Уебстър“ в Сандуич.
— Това беше през юли миналата година, нали?
— В началото на юли. Тогава Тина ходеше с Фред. Много приятен мъж. Но тя го заряза веднага щом Скот се появи на хоризонта.
— Смятахте ли, че Скот има сериозни намерения към Тина?
— Боже мой, не, естествено! Всички разбрахме, че Скот преследва много по-големи цели. Не би се оженил за жена, която работи, за да си изкарва прехраната. Разправяхме на Тина, че е луда, защото е зарязала Фред заради него.
— Известно ли ви е дали Тина се е виждала със Скот през зимата?
— Знаеше, че той е в Бока Рейтън, и искаше да започне работа там. Но според мен Скот я е уверил, че ако всичко е наред, ще се върне в Кейп Код.
— За Тина не беше тайна, че Скот се среща с Вивиан Карпентър, нали?
— Не, но този факт не я притесняваше. — Точно това, което ми каза Скот, помисли си Адам. — А Вивиан знаеше ли за Тина?
— Не виждам как е могла да разбере, освен ако самият Скот не си е признал.
— Известно ли ви е защо Тина напусна работата си тук?
— Обясни ми, че Скот се е оженил, а тя отново се среща с Фред. Държала да бъде свободна вечер, за да е с него. Почвал работа рано и си лягал най-късно в десет часа. Искаше да сервира само на закуска и на обяд, а тук не беше възможно.
— Лиз, ще бъдете призована като свидетел на следствието. Не се притеснявайте. Областният прокурор ще ви зададе почти същите въпроси като мен.
Другата сервитьорка, Алис Риган, идваше на работа в единайсет часа и Адам трябваше да я изчака. Нейният разказ потвърди думите на Лиз Мърфи. Адам знаеше, че областният прокурор ще се заяде с Тина, понеже е постъпила на работа в Чатам в ресторант, посещаван често от бившия й любовник, но това щеше да навреди на Тина, а не на Скот.
Адам потегли по шосе №6А и се отби в съда. Остави в кабинета на областния прокурор имената на Лиз Мърфи и Алис Риган, за да ги добавят в списъка на свидетелите, които искаше да бъдат призовани.
— Може би ще предложа още няколко — заяви той на помощник областния прокурор.
Следващата му спирка беше Орлиънс — искаше да разпита един рибар, чиято лодка бе потопена по време на бурята, отнела живота на Вивиан Карпентър.
68
Кари Бел бършеше кухненските шкафове и си бъбреше с Ейми.
— Очарователно бебе — каза тя. — И е толкова послушна.
Ейми хранеше Хана.
Бебето сякаш схвана комплимента, защото отправи ослепителна усмивка на Кари и бръкна с юмручето си в бурканчето с пюре от праскови.