— Хана! — запротестира Ейми и се разсмя.
— И ще прилича много на брат си — отбеляза Кари.
— И аз мисля така — съгласи се Ейми. — На снимката на нощното шкафче на мисис Никълс приликата е голяма.
— Още по-голяма е на касетата, която мистър Никълс донесе миналата година. — Кари сниши глас и продължи: — Нали знаеш, че чистех малката къща до жилището на Елейн, която той нае. Веднъж влязох и го видях да гледа касета, в която Боби тича към майка си. Кълна се, че сърцето ми се късаше, докато наблюдавах изражението на лицето му. — Тя вдигна старинната кукла. — Не ти ли омръзна да я вадиш от столчето на Хана, Ейми? Защо не я сложиш в старата люлка в стаята на бебето? Според мен мястото й е точно там.
69
Към един часа десетина страници от бележника на Помили вече бяха изписани. Разполагаше и с двучасов запис на разговорите, които беше провела.
Докато Джан караше по шосе №6 към Истхам, Помили разсъждаваше на глас върху приликите между историите, които беше чула.
— Всички хора, с които се срещнахме, смятат, че ако в къщите им има някакво необяснимо чуждо присъствие, то не им пречи, а напротив. Но Сара, приятелката ви от Брустър, го е усетила само веднъж.
Джан я погледна и попита:
— Тоест?
— Сподели, че рано сутринта, докато спели с мъжа си, се събудила от шум по стълбите. После вратата на спалнята се отворила и тя видяла, че по килима има следи от стъпки.
— Да.
Помили прелисти бързо бележника си.
— Сара твърди, че й станало много приятно. Ето как се изрази: „Почувствах се като дете, когато майка му подпъхва одеялото, докато го завива.“
— Правилно, точно това бяха думите й.
После усетила потупване по рамото и чула глас, сякаш някой й говорел. Но го е чула с ума си, а не с ушите си. Знаела е, че е Абигейл Хардинг, жената, за която е била построена къщата. Абигейл изказала задоволството си от възстановяването на някогашното великолепие на къщата.
— Сара винаги описва по един и същи начин преживяването си.
— Значи Абигейл е имала повод да потърси връзка със Сара. Искала е да й предаде нещо. Сара спомена, че оттогава не се е случило нищо необичайно. Но може би сега, когато долавя благоприятното присъствие на жената, тя просто усеща спокойната атмосфера в дома си. Тоест опитвам се да кажа, че навярно някаква недовършена работа кара покойниците да останат приковани към този свят.
— Възможно е — съгласи се Джан.
Спряха за малко, за да обядват в едно крайбрежно ресторантче в Истхам, а после отидоха да видят къщата, построена от Тобаяс Найт в града. Намираше се на шосе №6 и беше заобиколена от ресторанти и магазини.
— Не може да се сравнява с местността, където е издигната къщата „Помни“ — отбеляза Помили.
— Домовете на повечето морски капитани са разположени далеч от брега. Ранните заселници са се страхували от североизточния вятър. Но тази сграда прилича на къщата „Помни“, макар и да не е толкова красива. Построена е през хиляда шестстотин деветдесет и девета година. Както виждате, липсва ветрилообразният прозорец на входната врата.
— Капитанът и Мехитабел са го донесли от Англия — заяви Помили.
— Не знаех това. Сигурно сте го научили от архива на Фийби.
Помили не отговори. Влязоха в къщата и спряха на рецепцията, взеха материали за сградата и обиколиха стаите. По вътрешното разпределение красиво реставрираната постройка приличаше на къщата „Помни“.
— Стаите тук са по-големи — каза Джан, — но другата къща е по-изящна.
Докато се връщаха в Чатам, Помили мълча през целия път. Нещо я притесняваше, но не осъзнаваше какво точно. Нямаше търпение да се прибере вкъщи и да поговори с Кари Бел, преди да си е тръгнала.
70
Фред Хендин беше дърводелец при един дребен предприемач от Денис, който се занимаваше с преустройство на сгради. Харесваше си работата. Особено приятно му беше да докосва дървото. То имаше свой собствен дух и вродено достойнство. Фред смяташе същото и за себе си.
Тъй като сега къщите по крайбрежието се търсеха много, струваше си да се преустройват евтини сгради, разположени в хубави парцели. В момента работеха точно в такава къща. Беше на около четирийсет години и на практика я строяха наново. Част от проекта предвиждаше да се събори всичко в кухнята, освен стените, да се заменят секциите от талашит, които обикновено се мотаеха в подобни постройки, с направени по поръчка шкафове от черешово дърво.
Фред беше хвърлил око на една подобна къща на отсрещната страна на улицата — имаше собствен плаж и прекрасна гледка към океана. Наблюдаваше как местният агент по недвижими имоти води купувачи, но нито един от тях не се решаваше да я вземе. Не можеха да пренебрегнат факта, че сградата е в окаяно състояние. Фред знаеше, че ако я купи и се потруди шест месеца, ще притежава красиво жилище и ще е направил добра инвестиция.