До края на август има само още две седмици, помисли си той. После цената ще падне. През зимата много рядко се купуват къщи на Кейп Код.
Фред седеше на една маса с останалите момчета и обядваше. Разбираха се добре по време на работа, а през почивките си подхвърляха шеги и се смееха.
Заговориха за следствието по повод смъртта на Вивиан Карпентър Коуви. Мат, електротехникът, беше свършил някаква услуга на Вивиан през май наскоро след женитбата й.
— Никак не беше лесна — отбеляза той. — В деня, когато бях у тях, съпругът й отиде до магазина и се забави. Когато се върна, тя се нахвърли върху него и му заяви, че няма да се остави да я прави на глупачка. Каза му да си събира багажа. После започна да плаче и увисна на врата му, когато той й припомни, че е трябвало да се отбие в химическото чистене и затова е закъснял. Повярвайте ми, тази жена си я биваше.
Сам, който отскоро беше при тях, рече:
— Говори се, че Коуви имал приятелка, някаква сервитьорка, която била страхотна мадама.
— Няма значение — отвърна намръщено Мат, като погледна крадешком към Фред.
Фред напъха салфетката в пластмасовата чаша за кафе.
— Точно така. Няма значение — сопна се той и доброто му настроение се изпари. Бутна назад стола и стана от масата.
Когато отново се върнаха на работа, му трябваше известно време, за да се успокои. Не можеше да приеме много неща. Предишната вечер, след като детективът си тръгна, Тина призна, че през зимата е пътувала няколко пъти до Флорида, за да се вижда с Коуви.
Докато закачаше шкафовете, Фред се питаше какво значение има това. Както Тина подчерта, тогава двамата с нея бяха скъсали. Но защо е трябвало да лъже? Фред се чудеше дали казва истината, като твърди, че след женитбата на Коуви не е имала връзка с него. Ами през последните няколко месеца след смъртта на жена му?
В края на деня, когато се прибра вкъщи, за да изчака Адам Никълс, все още си задаваше въпроса дали отсега нататък ще е способен да вярва на Тина.
Не възнамеряваше да споменава нищо пред адвоката на Коуви. За момента реши да остане на страната на Тина. Щеше да й подари годежния пръстен, за да се яви с него на следствието. По думите на детектива полицаите спокойно можеха да обвинят Тина в съучастие в убийство. Тя сякаш не осъзнаваше колко сериозно е всичко.
Сега щеше да я подкрепи, но ако лошото чувство продължаваше да го тормози, едва ли щеше да се ожени за нея. Един мъж трябва да има достойнство.
Потънал в мрачни размисли, Фред си спомни за всичките красиви подаръци, които й беше направил през лятото — даде й златния часовник, перлите и брошката на майка си. Тя ги държеше в онази куха книга, която представляваше кутия за бижута, на една лавица във всекидневната в апартамента си.
След като приключеше следствието, ако решеше да прекрати връзката си с Тина, Фред щеше да си вземе годежния пръстен, а също и другите неща.
71
Следобедът в агенцията за недвижими имоти „Аткинс“ беше доста натоварен. Елейн получи две нови предложения и отиде да види къщите. Веднага фотографира едната — красиво копие на кораб с хоризонтални рейки на Райдърс Понд.
— Бързо ще се продаде — увери тя собственика.
Другата къща от години се ползваше от наематели и беше наложително да се постегне. Елейн тактично изказа предположението, че ако тревните площи се окосят и храстите се подкастрят, цялостният ефект ще се подобри значително. Къщата се нуждаеше и от сериозно почистване. С неохота предложи да изпрати Кари Бел — тя си имаше недостатъци, но никой нямаше да свърши работата по-добре от нея.
Обади се на Мардж по телефона в колата.
— Прибирам се направо вкъщи. Джон и Ейми ще дойдат на вечеря. Искам да проявя негативите, преди да се захвана с готвенето.
— Започваш да се привързваш към домакинските задължения — пошегува се Мардж.
— Може и да си права.
Когато се прибра вкъщи, Елейн проведе още един телефонен разговор, този път със Скот.
— Защо не дойдеш да вечеряш с нас?
— Само ако ми разрешиш да донеса вечерята. Току-що слязох от лодката с кофа омари.
— Знаех си, че си струва да ти се обадя. Получи ли снимката?
— Да.
— Дори не ми благодари — отвърна заядливо Елейн. — Но ти е известно защо ти я изпратих.
— Да, известно ми е — да ми напомня за нещо.
— До скоро виждане, Скот.
72
Кари Бел чистеше с прахосмукачката на горния етаж, когато Джан остави Помили пред къщата. Помили се качи при нея.