В този момент Помили вдигна нагоре очи. Адам се спусна по стръмната пътека. Когато стигна до тях, усети, че присъствието му не е желано.
— Здравейте — неуверено ги поздрави той.
Помили не му отговори.
Ейми скочи на крака.
— Здравейте, мистър Никълс. Няма ли повече да излизате?
— И аз те питам същото, Адам — каза Помили. — Защото, ако оставаш, Ейми би искала да си тръгне.
Адам се опита да не обърне внимание на хладния й тон.
— Добре, Ейми, можеш да си вървиш.
Клекна на одеялото и изчака Ейми да се сбогува с Хана и с Помили. Когато момичето се отдалечи, Адам заяви:
— Ще отида да си сложа банския, щом тя се преоблече и си тръгне.
— И ние ще дойдем с теб. Стига ни толкова плаж за днес.
— По дяволите, Помили, няма ли най-после да престанеш?
— Какво имаш предвид?
— Мила, не бива да допускаш отново да се отдалечим един от друг — умолително й отвърна той.
Хана го погледна неуверено.
— Всичко е наред, миличка, просто се мъча да накарам майка ти да спре да ми се сърди — успокои я той.
— Адам, не става дума за сърдене. Говорих с доктор Кауфман. Ще ни се обади в четири и половина. Отказвам категорично да постъпя в болница. Опитах се да се свържа и с мама в Ирландия, но не я открих. Поръчах да й предадат да ми позвъни веднага. Ще я помоля да прекъсне пътуването си. Ако по някакъв начин ти и доктор Кауфман успеете да ме вкарате в болницата против волята ми, тогава моята майка, която по професия е медицинска сестра, ще се грижи за бебето ми, а не твоята приятелка Лейн.
— Какво, по дяволите, искаш да кажеш?
— Адам, когато дойде тук миналата година, виждахте ли се с Елейн?
— С нея сме стари приятели. Естествено, че се виждахме. Но това не означава нищо.
— Както се изрази снощи, ти не си човек, който би ме целунал и би си признал всичко. Но на какво основание тя е гледала заедно с теб касетата със записа на моето детенце?
— За бога, Помили, Елейн просто се отби, докато бях пуснал касетата. А аз всъщност не гледах Боби, а теб.
— С любимата си.
— Не, с една стара приятелка.
— Която е споменала пред бъдещата си заварена дъщеря, че след като ме натикате в психиатричната клиника в Ню Йорк, ти ще се върнеш тук с Хана.
Адам се изправи на крака.
— Ще отида да се преоблека, а после ще поплувам.
— Нима ще оставиш Хана сама с мен?
Той не отговори, а се обърна и се отдалечи.
Помили го наблюдаваше, докато се изкачваше по пътеката. Беше се навел напред и вървеше с ръце в джобовете. Спомни си, че Кари Бел го е чула да споделя с Елейн за вината, която чувства, понеже не е бил с нея по време на катастрофата.
Точно след смъртта на Боби каза същото и на нея, а тя му отвърна гневно: „Не се опитвай да ме накараш да се чувствам по-добре. Отдавна се беше уговорил за тази среща. Не исках да променяш плановете си заради поканата, която получих в последния момент.“
Адам никога повече не спомена за това.
След няколко минути, когато той се върна, Помили му заяви:
— Адам, познавам се прекрасно. Ще обясня на доктор Кауфман, че вече съм в състояние да се справям сама с пристъпите си. Ще подчертая също, че ако ти не можеш да приемеш този факт, бракът ни няма да продължи дълго. В историята за къщата „Помни“ се разказва за един съпруг, който не вярвал на жена си. Не повтаряй грешката му.
74
По пътя към къщи Ейми си блъскаше главата дали да предупреди баща си. Според нея Кари Бел сигурно щеше да го уведоми, че е плакала. Мисис Никълс я попита за това.
— Не съм плакала — отрече тя. — Честна дума. На Кари й се счуват разни неща.
Сметна, че мисис Никълс й повярва, но баща й вероятно щеше да приеме думите на Кари Бел за истина. Напоследък той постоянно се тревожеше за нея. Можеше поне да спре да я уверява колко чудесно ще е отново да има майка.
През следващия месец навършвам осемнайсет години, мислеше си Ейми. Крайно време е татко да спре да превъзнася Елейн пред мен. Ще се радвам да се ожени, но не бих искала точно тя да му стане съпруга.
Тази вечер възнамеряваше да ходи с приятелите си в Хаянис. Но Елейн беше решила да ги покани на гости и баща й я помоли, всъщност почти й заповяда да отиде с него, като накрая заяви настоятелно: „Не наранявай чувствата на Елейн.“
С нетърпение очаквам да започне семестърът, каза си Ейми, когато зави от главната улица към околовръстния път. После въздъхна. О, мамо, защо си отиде толкова рано?