Личеше си, че Скот Коуви е напрегнат от предстоящото следствие. Двамата седяха един срещу друг, а Адам беше разтворил бележника със записките си.
— Не мога да направя нищо друго, освен да кажа истината — тихо заяви Скот.
— От значение е начинът, по който ще я кажете. Ще трябва да убедите съдията, че бурята е застрашавала вашия живот не по-малко от нейния. Разполагам със свидетел, който едва не е загубил внука си, след като лодката им била залята от вълните. Хванал детето за крака, когато се премятало през парапета.
— Щяха ли да го обвинят в убийство, ако не беше успял да го спаси? — с горчивина попита Скот.
— Точно тази мисъл бихме искали да провокираме в съзнанието на съдията.
След час, когато си тръгваше, Адам заяви:
— Никой не е в състояние да предскаже изхода на следствието. Но смятам, че имаме шанс. Просто не забравяйте, че не бива да губите самообладание и да критикувате родителите на Вивиан. Приемете едно нещо — те са опечалените родители, а вие сте опечаленият съпруг. Непрекъснато си повтаряйте, че сте съпруг, докато те се опитват да ви изкарат убиец, който се е възползвал от възможността да се сдобие с богатството на дъщеря им.
Адам се изненада, когато видя, че Помили и Хана го чакат в колата.
— Боя се, че разстроих Фийби — каза му Помили. — Не биваше да споменавам името на Мехитабел. Кой знае защо, това я раздразни ужасно.
— По принцип за тези пристъпи не съществува обяснение — отвърна Адам.
— Не знам. Моите се отключват от определени стимули, нали?
— Не е същото.
„Мами, мами!“ Толкова весел звук. Нощта, когато й се стори, че чу Боби да я вика. Дали не беше сънувала гласа му, така както звучеше в Пет Хамптън? Дали беше щастлив спомен или халюцинация?
— Кога ще ходиш в Ню Йорк? — попита тя.
— Ще трябва да изслушаме решението на съдията или утре късно следобед, или във вторник сутринта. Възнамерявам да остана от понеделник вечер до четвъртък сутрин. Но ти се заклевам, че с това приключвам работата си за месеца, мила.
— Искам да донесеш онази касета с Боби в Ист Хамптън.
— Казах ти, че ще я донеса, скъпа.
Докато потегляше, Адам се чудеше защо Помили толкова настоява да види записа.
79
В събота вечер Фред Хендин заведе Тина на ресторант. Сутринта, когато й се обади, тя му се оплака, че я боли главата, но се съгласи да излезе. Реши, че пържената, риба с чипс и няколко питиета в „Клансис“ ще повдигнат духа й.
Седнаха на бара и пиха джин с тоник. Фред се изненада от веселото настроение и жизнеността на Тина. Тя познаваше бармана и някои от редовните посетители и взе да се шегува с тях.
Фред си мислеше, че Тина изглежда страхотно в червената си къса пола и сако на бели и червени райета. Забеляза, че няколко мъже непрекъснато й хвърлят погледи. Несъмнено Тина привличаше мъжете. Беше жена, по която един мъж спокойно можеше да си загуби ума.
Миналата година, докато се срещаха, тя постоянно му повтаряше, че е истински кавалер. Понякога се чудеше дали просто не му прави комплимент. После го заряза, без да й мигне окото, когато на хоризонта се появи Коуви. През зимата Фред се помъчи да я накара да подновят връзката си, но тя не искаше и да чуе за подобно нещо. Ала през април най-неочаквано му се обади: „Фред, защо не ми дойдеш на гости?“ Каза го така, сякаш нищо не се беше случило.
Докато Тина се смееше неудържимо на някаква шега на бармана, Фред се питаше дали не склони да се върне при него, защото разбра, че не може да спечели сърцето на Коуви.
От известно време не я беше чувал да се смее така. Тази вечер наистина изглеждаше щастлива.
Изведнъж му се стори странно, че макар и нервна заради предстоящото следствие, на което трябваше да дава показания, тя все пак беше щастлива.
По време на вечерята Тина изведнъж каза:
— Фред, бих искала да съм с годежния пръстен, когато застана на свидетелското място. Носиш ли ми го?
— Ех, опитваш се да провалиш и последната ми изненада. Добре, ще ти го дам, когато отидем у вас.
Тина живееше в апартамент над един гараж в Ярмът. Беше го наела обзаведен. Не обичаше да домакинства и почти по нищо не личеше, че е оставила частица от себе си в него. Но в момента, в който влезе, Фред забеляза, че малката всекидневна е променена. Някои от вещите липсваха. Тина притежаваше доста добра колекция от рок музика, но бяха останали много малко от касетите и компактдисковете й. Не видя и снимката от ски ваканцията, която беше прекарала със семейството на брат си в Колорадо.