Устата му изведнъж пресъхна и той изрече на глас:
— Е, нищо друго не ми остава, освен да тръгвам.
Джан Пейли дойде да наглежда Фийби, докато Хенри е в съда.
— Вчера следобед беше разстроена — уведоми я той. — Когато Помили спомена за къщата „Помни“, тя стана неспокойна. Имам чувството, че се опитва да ни каже нещо, но не може да намери думите.
— Навярно, ако аз й спомена за къщата, ще успее да ми обясни — предположи Джан.
Ейми пристигна в къщата „Помни“ в осем часа. За първи път виждаше мистър Никълс в строг официален костюм и го разглеждаше с възхищение. У него има някаква изисканост, помисли си тя. Кара те да смяташ, че върши добре всичко, с което се захване.
Изглеждаше угрижен, докато проверяваше документите в чантата си, но й хвърли бегъл поглед и й се усмихна.
— Здравей, Ейми. Помили се облича и бебето е при нея. Защо не се качиш да вземеш Хана? Вече закъсняваме.
Той е толкова мил, каза си Ейми. Беше й неприятно, че ще си губи времето да търси онази касета с малкия Боби в Ню Йорк, след като беше съвсем наблизо, в къщата на Елейн. В изблик на откровение тя заяви:
— Мистър Никълс, позволете ми да споделя нещо с вас. Но все едно не сте го чули от мен.
Стори й се, че мъжът се притесни, но след известно колебание й отговори:
— Разбира се.
Обясни му накратко как е попаднала на касетата и добави, че я взела вкъщи, за да я гледа, а после я върнала обратно.
— Не споменах нищо пред Елейн… Вероятно ще се ядоса, ако разбере. Просто исках да видя как е изглеждало малкото ви момченце — рече тя извинително.
— Ейми, ти ми спести много неприятности. Нямаме други копия и жена ми наистина щеше да се разстрои, ако се окажеше, че касетата се е загубила. Миналата година си тръгнах от Кейп Код набързо и Елейн трябваше да ми изпрати някои неща. Няма да ми е трудно да я помоля да я потърси, без да намесвам теб. — Той си погледна часовника. — Трябва да тръгваме. О, те идват.
Ейми чу шум от стъпки по стълбите. Мисис Никълс влезе забързано с Хана на ръце.
— Готова съм, Адам, или поне така си мисля. Това дете непрекъснато се приближаваше до края на леглото. Ейми, Хана е изцяло твоя. — Ейми протегна ръце да поеме бебето, а мисис Никълс добави усмихнато: — Естествено, само временно.
82
В девет часа сутринта съдебната зала в Орлиънс беше препълнена. Присъстваха много журналисти. Огромният шум около смъртта на Вивиан Карпентър Коуви беше привлякъл търсачите на сензации, които се състезаваха с приятели и жители на града за ограничения брой места.
— Прилича на среща по тенис — чу Нат един репортер да шепне на колегата си някъде към обяд.
Става дума за убийство, а не за игра, помисли си Нат, но все още нямаме достатъчно доказателства.
Областният прокурор представи отлично уликите. Беше ги изброил точка по точка: връзката на Коуви с Тина до последната седмица преди брака му с Вивиан, охлузения пръст и липсващия пръстен, пропуска, изразяващ се в това, че не са слушали прогнозата за времето, факта, че тялото на Вивиан не е могло да бъде изхвърлено на брега на мястото, където е било открито.
Съдията често задаваше въпроси на свидетелите. Най-внимателно разгледа чертежите и протокола от аутопсията. Тина се оказа обезсърчаващо добра свидетелка в полза на Коуви. Веднага призна, че е била предупредена от него за връзката му с Вивиан и че го е посещавала в Бока Рейтън с надеждата отново да събуди интереса му.
— Бях луда по него — заяви тя, — но разбрах, че след брака му с Вивиан всичко е свършено. Той наистина я обичаше. А аз вече съм сгодена. — Тина отправи очарователна усмивка на Фред.
През почивката Нат забеляза как хората отместват очи от Скот Коуви, който имаше външност и държание на филмова звезда, към Фред — нисък и набит, с оредяваща коса, съвсем смутен. Не беше трудно човек да се досети какво си мислят — Тина се е примирила с Фред Хендин, след като не е успяла да откаже Коуви от Вивиан.
Показанията на Конър Маркъс, шейсет и пет годишен жител на Истхам, който едва не беше загубил внука си по време на бурята, биха могли да решат изхода на делото, дори и без Коуви да свидетелства.
— Никой, който не е бил там, навярно не е в състояние да разбере колко внезапно се разрази бурята — каза той, а гласът му трепереше. — Двамата с Тери, внука ми, ловяхме риба. Изведнъж се появи течение. След има-няма десет минути вълните започнаха да заливат лодката и без малко не погълнаха Тери. Всяка вечер падам на колене и благодаря на бога, че не съм на мястото на този млад човек. — Той посочи към Коуви с насълзени очи.
Спокойна и самоуверена, Елейн Аткинс описа промяната, настъпила у Вивиан Карпентър след запознанството й със Скот Коуви, и семейното им щастие, на което била свидетелка.