— Излезе така, както предполагах — заяви той на Деби. — Убийците често остават ненаказани. С дни мога да ти цитирам примери, при които всички знаят, че съпругът, съседът или съдружникът е извършил престъпление, но липсват достатъчно доказателства, за да се предяви обвинение към него.
— Ще продължиш ли да работиш върху случая? — попита Деби.
Нат сви рамене.
— Проблемът е, че няма за какво да се хвана.
— Тогава хайде да решим как ще отпразнуваме годишнината от сватбата ни. Ще спретнем ли тържество?
Нат изглеждаше притеснен.
— Мислех си двамата да вечеряме сами в луксозен ресторант, а после да преспим в някой мотел — намигна й той.
— В немия мотел. — Деби си послужи с една стара шега, която двамата обичаха.
Нат си допи бирата.
— По дяволите, Деб! — извика той. — Има улика и тя ми е под носа. Но аз не мога да я видя.
86
Докато караше Тина към апартамента й след следствието, Фред Хендин имаше неприятното чувство, че вероятно никога вече не ще може да върви с изправена глава. Не му убягна фактът, че всички в залата го сравняваха с онова жиголо, Скот Коуви. Фред знаеше, че Коуви е сладкодумен лицемер, но от това не му ставаше по-леко, тъй като Тина все пак го беше преследвала през цялата зима.
Когато застана на свидетелското място, Фред направи всичко възможно, за да я подкрепи. А и от решението на съдията стана ясно, че връзката на Тина с Коуви и смъртта на Вивиан Карпентър са две съвсем отделни неща.
Фред познаваше Тина по-добре, отколкото самата тя се познаваше. Няколко пъти през почивките в коридора поглеждаше към Коуви. Очите й говореха съвсем ясно. Дори и слепец би разбрал, че все още е луда по него.
— Много си мълчалив, Фреди — заяви Тина и го хвана под ръка.
— Да.
— Толкова се радвам, че всичко свърши.
— И аз.
— Ще се опитам да си взема отпуск, за да ида малко при брат си. До гуша ми дойде да слушам как хората си шушукат зад гърба ми.
— Не те спирам, но ми се струва, че Колорадо е доста далеч, ако искаш да отидеш някъде само за да се махнеш оттук.
— Не е чак толкова далеч. Има-няма пет часа път от летището в Логан. — Тя облегна глава на рамото му. — Фреди, искам просто да се прибера вкъщи, да се стоваря на леглото си и да заспя. Имаш ли нещо против?
— Не.
— Но утре ще си приготвим хубава вечеря. Дори смятам да сготвя сама.
Фред изпитваше болезнено желание да приглади блестящата черна коса, която се беше разпиляла на ръкава му. Загубил съм си ума по теб, Тина, помисли си той. И скоро няма да ми мине.
— Не се притеснявай за готвенето, но можеш да пийнеш нещо, докато ме чакаш. Ще дойда към шест.
87
— Какво те накара да зададеш въпроса на Лейн за къщата в Истхам? — попита Адам, докато се прибираха от гостуването си у Скот Коуви.
— Фактът, че ме излъга за причината, поради която ни пренасочи към къщата „Помни“. В другото жилище канализацията била в ред.
— Според думите на Елейн собственичката мисис Чеймбърс никога не би признала за проблемите, които има с тръбите.
— Тогава защо Елейн я е дала под наем на други хора?
Адам се засмя.
— Струва ми се, че разбирам. Лейн вероятно е осъзнавала, че ние ще решим да купим къщата „Помни“. Обзалагам се, че заради това ни настани в нея. Тя винаги знае какво прави.
— Дори и когато лъже? Адам, ти си страшно добър адвокат, но се чудя как е възможно понякога да бъдеш толкова сляп.
— На стари години започваш да ставаш дребнава, мила.
— Не, ставам откровена.
Навлязоха в Морис Айланд и поеха по Куитнисет Лейн. Късното следобедно слънце вече не беше така топло. Листата на акациите шумоляха и вече започваха да капят.
— Тук сигурно е красиво и през другите сезони — отбеляза Помили.
— Е, след две седмици ще трябва да решим дали да не проверим това сами.
Ейми току-що беше нахранила Хана. Бебето весело протегна ръчички, когато Помили се наведе над него.
— Цялата лепне — предупреди я Ейми, когато Помили повдигна Хана от столчето.
— Няма значение. Липсваше ми — каза Помили на Хана.
— И на мен — намеси се Адам, — но твоята блуза се пере, а моят костюм — не. Здрасти, сладурче! — Той изпрати на Хана въздушна целувка, но не се приближи до нея.
— Ще я отнеса горе — заяви Помили. — Благодаря ти, Ейми. Удобно ли ти е да дойдеш утре следобед към два? След като оставя на летището човека, който се грижи за прехраната ни, бих искала да поработя няколко часа.
Ейми кимна и когато Помили се заизкачва по стълбите, прошепна:
— Говорихте ли с Елейн за касетата, мистър Никълс?