— С една дума, ако купим къщата, вероятно ще е най-добре да възстановим първоначалното й име. Имаш ли представа какво означава „никвенум“?
— Думата е индианска и значи „прибирам се вкъщи“. По времето на първите заселници, когато някой пътник преминавал през неприятелска територия, трябвало да изрече тази дума и никой не му пречел да продължи.
— Сигурно си го научила, докато си чела материалите.
— Дали? — зачуди се Помили. — Отивам да поплувам малко — заяви тя. — И обещавам, че няма да влизам много навътре в океана.
— Ако се наложи, ще те спася.
— Надявам се.
В един и половина Помили остави Адам на летището в Барнстабъл.
— Отново на път — каза Адам. — В четвъртък, когато се върна, започва истинската ни ваканция. Вече няма да работя. И ако сутрин се грижа за нейно величество, за да можеш ти да пишеш, следобед ще ходим ли на плаж?
— Разбира се.
— Ще помолим Ейми да постои няколко вечери при Хана, за да излизаме.
— Само двамата, надявам се.
На връщане от летището Помили реши да се отбие за малко в Истхам, за да разгледа отново къщата, построена от Тобаяс Найт.
— А сега, Хана, обещай ми, че ще бъдеш послушна. Налага се пак да видя къщата. Има нещо, което не разбирам.
Този път на рецепцията завари друга жена, Летища Рали, която работеше на доброволни начала. Тя каза на Помили, че през целия следобед не е имало посетители и може да й отдели време да поговорят.
Помили подаде на Хана една бисквита.
— Много е твърда, но за нея е добре, защото й никнат зъби. Ще се постарая да не падат трохи на пода.
Доволна, Хана се зае с бисквитата и Помили повдигна въпроса за Тобаяс Найт.
— Не можах да открия много материали за него — обясни тя.
— Доста загадъчен човек — съгласи се мисис Рали. — Явно е бил отличен и свободомислещ майстор. Къщата е красива, но съм чувала, че онази, която е построил в Чатам, е уникален образец от онова време.
— Аз живея под наем в нея — отвърна Помили. — Хубава е, но стаите там са по-малки.
— Не разбирам защо е така. Би трябвало да са еднакви. — Мисис Рали започна да рови в бюрото. — Тук има биография на Тобаяс Найт, която обикновено не раздаваме на посетителите. Не говори особено ласкаво за него. Ето снимката му. Представителен е, а може да се каже и надут, не смятате ли? И малко конте за времето си.
От рисунката я гледаше човек с правилни черти, на възраст около трийсет години, с малка брадичка и дълга коса. Беше облечен с брич, жакет, наметало и риза с висока яка и жабо, а обувките му бяха със сребърни катарами.
Жената сниши глас.
— Според тази биография Тобаяс напуснал Ист Хамптън, понеже изпаднал в немилост. Навлякъл си неприятности, защото се забъркал с няколко от жителките на града, а и много хора били сигурни, че е участвал в плячкосването на потъващите кораби. — Прегледа набързо брошурата и я подаде на Помили. — Очевидно през 1704 година, няколко години, след като се установил в Чатам, Тобаяс Найт бил подложен на разпит от представители на кралската власт по повод изчезването на товара от кораба „Танкфул“. Никой не се съмнявал, че е виновен. Навярно е намерил начин да скрие откраднатото. Две години по-късно изчезнал. Говори се, че за него вече било опасно да остане в Чатам и заминал вероятно да продължи делото си някъде другаде.
— От какво се е състоял товарът?
— От дрехи, одеяла, покъщнина, кафе, ром. Но причината да се вдигне толкова много шум е, че всичко това било предназначено за дома на бостънския губернатор.
— Къде са държали плячката?
— В бараки или са я заравяли под земята по крайбрежието. Някои дори имали скривалища в къщите си. Намирали се зад камината.
90
Във вторник сутринта Нат Куган излезе за работа по-рано от обикновено. От чисто любопитство мина покрай къщата на Скот Коуви, за да разбере дали се готви да заминава. Нат не се съмняваше, че след като следствието приключи благоприятно, Коуви ще се изпари от Кейп Код.
Но макар и доста подранил, Нат видя, че Коуви вече е изчезнал. Щорите бяха спуснати, а от едната страна на къщата имаше, торби с боклук. Не ти е необходимо разрешително за обиск, за да преровиш нещо, което е приготвено за изхвърляне, помисли си той, докато паркираше колата.
В една от торбите имаше празни кутии и шишета и остри парчета от счупено стъкло. Другата беше пълна с отпадъци. Там бяха пъхнати рамката и остатъците от стъклото, което беше забито здраво в нея, както и снимка, цялата надраскана. Боже мой, каза си Нат. Та това е снимка на къщата „Помни“, направена от въздуха, същата, която стоеше на витрината на агенцията за недвижими имоти „Аткинс“. Макар и обезобразена, тя беше доста по-ясна от копието, което им беше показала Мардж. Но лодката беше изрязана. Нат се почуди защо. Защо Скот се е опитал да я унищожи? Защо просто не я е оставил, след като не е искал да я вземе със себе си? И защо е махнал лодката? Защо липсва и на копието?