— Ейми, вчера чух, че говорехте с мъжа ми за касетата с Боби. За какво става дума?
Ейми неохотно й разказа как е попаднала на нея.
— А къде е тя сега?
— Вкъщи. Снощи я взех от дома на Елейн заедно с още няколко касети. Ще я дам на мистър Никълс в четвъртък, когато се върне от Ню Йорк.
— Би ли ми я донесла утре сутринта?
— Разбира се.
92
В деня след следствието Греъм и Ан Карпентър решиха да заминат на морско пътешествие.
— Имаме нужда да се махнем за малко оттук — заяви Греъм.
Потисната от неотдавнашните събития, Ан се съгласи равнодушно. Двете им дъщери бяха пристигнали заради следствието и Емили, по-голямата, й каза направо: „Мамо, престани да се самообвиняваш. Горката Виви по свой си начин много ви обичаше двамата с татко и едва ли би искала да ви види в такова състояние. Заминете на пътешествие. Откъснете се за известно време от всичко това. Опитайте да се разсеете и се грижете един за друг.“
Във вторник вечерта, след като Емили, Барбара и съпрузите им си тръгнаха, Ан и Греъм седнаха на предната веранда и започнаха да кроят планове за пътуването. Гласът на Ан звучеше по-бодро и тя се смееше, докато си припомняха предишните екскурзии.
Греъм имаше нужда да изкаже на глас чувствата, които изпитваше в момента.
— Не беше приятно на нито един от двама ни да прочетем в пресата, че сме отвратителни родители. Сигурен съм, че журналистите с най-голямо удоволствие ще ни разнищят. Но ние сторихме необходимото и ми се струва, че Вивиан е усетила стремежа ни да бъдем справедливи с нея.
— Моля се също така да е разбрала, че не сме били в състояние да направим нищо повече.
— О, ето го и Прес Креншоу с Брут.
Наблюдаваха как възрастният им съсед бавно премина покрай тях с немската си овчарка, която водеше на каишка.
— Можеш да си свериш часовника. Точно десет часът е.
Миг по-късно чуха шум от кола.
— Прес би следвало да внимава. Улицата е доста тъмна — отбеляза Ан.
Двамата станаха и се прибраха в къщата.
93
Помили покани Ейми да вечерят заедно. Усещаше, че момичето е нещастно.
— Ще приготвя салата и спагети със сос от миди — обясни тя. — Бих се радвала, ако ми правиш компания.
— С удоволствие.
Тя наистина е мило дете, помисли си Помили. Вече е почти на осемнайсет години, тиха и изключително привлекателна. Освен това има много по-голямо чувство за отговорност от повечето възрастни хора. Но определено не се радва на предстоящата женитба на баща си с Елейн.
Помили обаче не възнамеряваше да повдига този въпрос. Реши да поговори с момичето за подготовката й за заминаването в колежа.
Когато започна да споделя плановете си, Ейми се оживи:
— Говорих с бъдещата си съквартирантка по телефона. Изглежда приятно момиче. Разбрахме се за покривките на леглата и за пердетата. Майка й ще помогне да ги изберат, а аз ще платя половината от цената.
— А помислила ли си за тоалетите?
— Елейн каза, че някой ден ще идем с колата до Бостън и ще… Чакайте, как всъщност се изрази тя? „Двете момичета ще прекарат един чудесен ден заедно.“ Не е ли отвратително?
— Ейми, не бъди във война с нея — посъветва я Помили. — Елейн ще се омъжи за баща ти.
— Защо? Тя не го обича.
— Разбира се, че го обича.
— Помили, исках да кажа мисис Никълс, баща ми е страшно досаден мъж.
— Ейми!
— Аз наистина смятам така. Той е мил, любезен, добър и преуспяващ, но не за това става дума. Елейн не го обича. Той й прави сантиментални подаръци или поне й ги поднася по сантиментален начин, а тя се преструва, че е страшно доволна. Ще го накара да се чувства нещастен и осъзнава, че на мен всичко ми е ясно. Ето защо не може да ме понася.
— Ейми, надявам се, че един ден Хана няма да говори така за баща си — отбеляза Помили и поклати глава, понеже признаваше, че Ейми е права.
— Вие се шегувате. Мистър Никълс е точно от този тип мъже, които жените харесват. И ако искате да знаете, Елейн е начело на списъка.
Когато Ейми си тръгна, Помили обходи къщата и заключи навсякъде. Пусна радиото на местната станция, за да чуе прогнозата за времето. Разбра, че се задава буря, която ще стигне до Кейп Код в късните следобедни часове или вечерта на следващия ден. Трябва да проверя дали тук има фенерче и свещи, в случай че се наложи да ги използваме, помисли си тя.
Точно когато сядаше на бюрото си в библиотеката, телефонът иззвъня. Беше Джан Пейли.
— Вчера, докато бяхте у Скот Коуви, страшно ми липсвахте — заяви Джан. — Исках да ви съобщя, че Фийби отново повдигна въпроса за Тобаяс Найт. Помили, според мен сте права. Тя се опитва да ни каже нещо за него.