— Вчера, след като закарах Адам на летището, се отбих в къщата в Истхам, която той е построил — отвърна Помили. — Жената, която беше на рецепцията, ми показа негов портрет. Джан, Тобаяс изглежда като подлец и конте. Не мога да си представя, че Мехитабел се е занимавала с него. Друг интересен момент е, че според данните, с които разполагаме, е била бременна в третия месец от Андрю Фриман, когато са я осъдили за прелюбодеяние. — Тя замълча. — Струва ми се, че разсъждавам на глас. Изкарала съм две бременности и любовната връзка е последното нещо, за което бих се сетила през първите три месеца, а дори и по-късно.
— В такъв случай какво мислите?
— Тобаяс Найт е бил един от хората, които са ограбвали претърпелите корабокрушение плавателни съдове. Разпитвали са го за изчезналия товар на „Танкфул“ приблизително по същото време, когато е бил видян да посещава Мехитабел в неподходящо време. Ами ако не е посещавал нея? Ако тя въобще не е знаела, че той се навърта около къщата? Ако не си е признал, че се среща с Мехитабел, хората са щели да потърсят друга причина, поради която е бил там. Не е изключено да е укривал част от плячката си от кораба „Танкфул“ в имението, а дори и в самата къща.
— О, в къщата едва ли — изказа несъгласието си Джан.
— Стаите на долния етаж тук са по-малки, отколкото в къщата в Истхам. Но погледнати отвън, двете къщи са еднакви. Ще се поогледам по-внимателно.
— Едва ли би било от полза. Ако е съществувало някакво помещение, което се е използвало за склад, то сигурно е било зазидано най-малко преди двеста години. Но все пак не е изключено.
— Някой някога споменавал ли е, че в къщата има скривалище?
— Пред мен не. Но последният предприемач свърши огромна работа. Казва се Ник Бийн и е от Орлиънс.
— Ще възразите ли, ако му се обадя по телефона утре?
— Не, естествено. И спокойно можете да огледате къщата. Лека нощ, Помили.
След като остави слушалката, Помили се облегна на стола и впери поглед в портрета на Мехитабел и Андрю. Изглеждаха толкова щастливи на кораба.
Мехитабел умряла, кълнейки се, че е невинна. Една седмица по-късно Андрю отплавал в океана, въпреки че се задавала буря, изгарящ от желание да й върне бебето, изплаквайки любовта си към своята съпруга. Дали е бил убеден, че Мехитабел е невинна, и затова е обезумял от скръб?
Интуицията на Помили й подсказваше, че е на прав път.
Седна отново на бюрото си, но вече не й беше интересно да преглежда папките. Трябваше да свикне с мисълта за онова, което Ейми спомена. Елейн беше сгодена за друг мъж, но обичаше Адам. Усетих го на онази вечеря, разсъждаваше Помили. Не е забравила, че касетата е у нея. Задържала я е нарочно, защото е знаела, че ние не притежаваме копие. За какво друго би й потрябвала, освен за да може да гледа Адам?
Дали пък не е открила нещо друго, за което да я използва?
В десет часа се качи на горния етаж, облече си нощницата, наметна халата и се обади на Адам в апартамента им в Ню Йорк.
— Тъкмо се канех да ти позвъня, за да ти пожелая лека нощ — заяви Адам. — Как са моите момичета?
— Добре сме. — Помили се поколеба, но беше сигурна, че трябва да зададе въпроса, който не й излизаше от главата. — Ейми остана да вечеря с мен и изказа интересно мнение. Смята, че Елейн е влюбена в теб, и аз съм съгласна с момичето.
— Това е абсурдно.
— Така ли? Адам, моля те, разбери, че след смъртта на Боби в продължение на една година не бях добра съпруга. Миналото лято те помолих да се разделим. Ако не бях забременяла с Хана, сега вероятно щяхме да сме разведени. Междувременно с Елейн станахте доста близки, нали?
— Зависи какво разбираш под близки. От деца сме приятели.
— Адам, престани с тази изтъркана история. Нима и преди не си разчитал на Елейн? Твърдеше, че е била истинска опора за теб след смъртта на баща ти. И винаги когато не си имал друга сериозна приятелка, си я търсил. Права ли съм?
— Помили, не мисли, че миналата година между мен и Елейн е съществувало нещо.
— А сега?
— За бога, Помили, не!
— Не можех да не попитам. Лека нощ.
Адам чу изщракването в ухото си. Когато влезе в апартамента, той разбра какво го тормозеше. През зимата веднъж Помили беше излязла и той гледа касетата със записа на Боби. Откри я в чекмеджето на бюрото си — там, където я беше оставил. Значи наистина я беше върнал вкъщи миналото лято. Защо Елейн бе направила копие, без да му каже?
94
В сряда сутринта Нат занесе втората си чаша кафе във всекидневната и започна да оглежда двете снимки на къщата „Помни“. С особено внимание свали раздраната снимка от рамката и я подпря на лавицата над камината до копието, което му даде Елейн.