Без рамката картината, извадена от боклука на Скот Коуви, изглеждаше още по-обезобразена. Драскотините сякаш бяха издълбани с остър нож, а може би дори и с парче от счупеното стъкло. Там, където е била лодката, зееше дупка.
На копието върху мястото с лодката имаше едва забележимо петно, сякаш Елейн се беше опитала да ретушира негатива, но не го беше направила добре.
— Довиждане, татко.
Кевин и Дани, двамата синове на Нат, единият на шестнайсет, а другият — на осемнайсет години, стояха на вратата и му се усмихваха.
— Ако се опитваш да решиш коя от двете да купиш, аз съм за тази вдясно — заяви Кевин.
— Определено другата не се е харесала на някого — отбеляза Дани.
— Съгласен съм — отвърна Нат. — Въпросът е защо не му е харесала. Ще се видим довечера, момчета.
След няколко минути в стаята влезе Деби.
— Все още ли не си разгадал мистерията? — попита тя.
— Не виждам никаква логика. Елейн Аткинс едва ли е вярвала, че Скот Коуви се кани да купи къщата. Защо Скот просто не е оставил картината в къщата, преди да замине, а се е потрудил да я смачка и да изличи лодката? И защо Елейн е махнала лодката от негатива? Сигурно има някаква причина.
Деби взе разкъсаната фотография и я обърна.
— Вероятно трябва да се обадиш на човека, който е снимал къщата. Виж, името му е на гърба. Уолтър Ор. Дадени са и адресът, и телефонният му номер.
— Аз знам името му — отвърна Нат. — Елейн ми го каза.
Деби отново обърна снимката и изглади нагънатите й ръбове.
— Долу са отбелязани датата и часът, когато е била направена. — Тя провери другата снимка и добави: — Тези неща липсват на копието, което си получил от Елейн.
Нат погледна датата.
— Петнайсети юли, петнайсет и трийсет часа! — възкликна той.
— С нещо важно ли е свързана датата?
— Разбира се — отвърна Нат. — На този ден се удави Вивиан Карпентър. Коуви се е обадил на бреговата охрана в шестнайсет и трийсет.
Нат взе разстоянието до телефона на две крачки. На лицето му се изписа разочарование, докато слушаше съобщението, записано на телефонния секретар. Остави името и телефонния си номер на полицейския участък и завърши с думите: „Мистър Ор, налага се да говоря с вас незабавно.“
Затвори телефона и обясни на Деби:
— Ор е излязъл по работа и ще се прибере към четири часа. Ще трябва да почакаме дотогава. Но Деб, току-що се сетих, че според Мардж негативът е у Елейн. А тя очевидно вече го е променила. Така че дори и да има нещо, никога няма да разберем какво е то, по дяволите!
95
Когато се събуди в сряда сутринта към седем, Помили почувства някакво напрежение. Вятърът беше влажен, а стаята — затъмнена. Светлината, която проникваше покрай щорите, беше слаба, а по перваза на прозорците не танцуваха слънчеви лъчи.
Помили спа добре. Макар и стаята на Хана да беше близо, тя остави и двете врати отворени и сложи интеркома на нощното си шкафче. Към два часа чу, че бебето се размърда, и стана да го погледне, но то не се събуди.
Не сънувах никакви сънища, нямах халюцинации, слава богу, каза си Помили, докато посягаше към халата си. Отиде до прозореца, който гледаше към водата, и вдигна щорите. Океанът беше сив, а вълните спокойно миеха брега. През тъмните облаци, които се носеха над водата, едва-едва надничаха лъчите на слънцето.
Океан, небе, пясък и обширно пространство, помисли си Помили. Прекрасна къща, невероятна гледка. Това място й беше приятно и тя започна да свиква с него. След като баща й почина, майка й остави малката спалня на брат й, а премести леглото на Помили при себе си. Когато Джак отиде в колежа, дойде ред на Помили да има отделна стая, а щом Джак си дойдеше, тя спеше на разтегателния диван във всекидневната.
Спомням си, че като малка рисувах красиви къщи с красиви стаи, продължи да си мисли Помили, докато гледаше океана. Но никога не съм си представяла такъв дом, такова място. Може би по тази причина не успях да свикна с къщата, която купихме в Рай.
Къщата „Помни“ ще бъде домът на мечтите ни. Ще идваме тук за Деня на благодарността, за Коледа и през лятото и ще се чувстваме така, както се е чувствал Адам, когато е бил дете. Ще прескачаме и в почивните дни през всички други сезони. Това ще допълва предимствата на живота в Манхатън, защото там работата на Адам е само на няколко минути път от апартамента ни.
Помили се чудеше какви ли са били плановете на Мехитабел за бъдещия й живот. Много жени на морски капитани са плавали със съпрузите си по целия свят, като са вземали и децата със себе си. Мехитабел е заминала с мъжа си след сватбата им. Преди всичко да се обърка, може би е възнамерявала отново да тръгне с него.